Спечелих ги всичките, защото в моите разследвания не съм споменал нито едно име - те сами се познаха
Живко Бъчваров
Живко Бъчваров е един от най-известните български блогъри. Както самият той твърди, отдава всичките си сили за борба с корупцията в съдебната система. Не понася корумпираните магистрати, рови се в мръсните им дела и публикува фактите, за да знаят хората с кого си имат работа. След като самият той попада във вихъра на имотните измами, сливналията започва да води журналистически разследвания срещу определени магистрати. И не премълчава фактите! Напротив - чрез Интернет ги прави достояние на обществото. А сега - и чрез народното издание:
- Г-н Бъчваров, преди няколко години обвинихте част от магистратите в Сливенския съд в корупция? Откъде такъв кураж?
- Това мое журналистическо разследване на мръсните дела на определени магистрати е най-важната част от живота ми. Поводът да тръгна да разобличавам корумпираните съдии беше една моя драма с имотната мафия, в която бях въвлечен именно от служители на Темида. И пострадах, разбира се. Тогава си поставих за цел да видя
къде е заровено кучето в съдебната ни система
И започнах това журналистическо разследване, за което ви споменах. Аз съм блогър и искам да помогна на хората да разберат на кого могат да се надяват за справедливост. Освен това съм син на репресиран в Лагерите на смъртта в Ловеч. В дело №4/1990 г., което касае убитите 147 жертви в Лагерите на смъртта, под №50 е баща ми Желю Бъчваров. Той има два смъртни акта, които, за съжаление, останаха в архива „Строго секретно”. Това е другата важна задача в живота ми – да стигна до истината за смъртта на баща ми.
- Откога се ровите в делата на Темида в Сливен?
- От 1991 година, та досега. През всичките тези години съм си правил отчет за корупцията на определени магистрати в съдебна система в Сливен. Сега съдът в моя град май започна да работи честно, но моите черни спомени за изминалите години са все още живи. Няма да ви разказвам лоши приказки, но имената на корумпираните съдии, които сега са някъде по върховете на съдебната система, няма да премълча.
- Твърдите, че вече сте съден от магистрати, и то за доста големи суми! Не мислите ли, че това може пак да се случи?
- Вярно е, магистрати ме съдиха за по 300 хиляди лева за клевета и подронване на авторитета им, но не можаха да ме осъдят по простата причина, че не бях им споменал имената, а само делата. Това, че те се познаха по делата си и заведоха искове срещу мен, си беше техен проблем, а не мой.
Сега съм решил да кажа не само делата им, а и имената
- И с кого ще започнем?
- С Пейчо Хитов, който е заместник прокурор във Военната прокуратура в Сливен от 1991 година. На 28 март 1995 година подадох сигнал в Сливенския съд за корупция. Поводът беше едно мое дело, което съдиите много пъти умишлено отлагаха. Знаех, че те обичат да им се дават пачки под масата, пък моят проблем е, че аз съм върл враг на корупцията. В този сигнал обаче аз не бях цитирал имена, а само посочвах корупционната схема. Тогавашният председател на Районния съд в Сливен Георги Чолаков е този, който прочете имената на част от съдиите, занимавали се с въпросното дело, а не аз. Сред тях беше името на Пейчо Хитов, на заместник-председателя на Районния съд Юлияна Колева, сега депутат от ГЕРБ, след това са съдия Божидар Райнов и Светла Цолова, сега съдия в Апелативния съд в Бургас.
Тези имена ще видите в обвинителния ми акт, който ви давам като документ. През 1995 година прокурорка беше небезизвестната с делата си Кети Бозукова, а председател на Окръжния съд е Иван Димов, доскоро съдия във ВСС. Това са хората, които заведоха дела за оклеветяване срещу мен, без да съм споменавал някъде имената им. И, както вече казах, всеки от тях искаше по 300 хиляди лева, защото съм им „уронил авторитета”. Последваха и други съдебни заседания в най-различни съдилища в страната. В един момент обаче един от съдиите се оттегли от битката срещу мен, защото беше проработила съвестта му. Така че никой от тях не можа да спечели делото, но разноските по процеса, които имах, не бяха никак малко. Затова реших да изрека имената на тези магистрати. Нека хората знаят с кого си имат работа!
- И сега ли тези магистрати работят в Сливенската Темида?
- През 2012 година двама от тези алчни съдии бяха избрани за съдии във ВСС. Това са Юлияна Колева и Георги Чолаков. А уж в този върховен орган на Темида трябва да влизат магистрати, които не са корумпирани!...
- Изричате тежки обвинения, пак ще ви съдят?!...
- Не ми пука, защото казвам истината! И не само че я казвам пред вас, но имам и документи, разобличаващи тези хора в корупция. И те знаят, че
ако застана на подсъдимата скамейка и дръпна конеца, чорапът веднага ще се разплете
- Други имена ще кажете ли?
- Защо не!? Това на Божидар Райнов например, нотариус от 1991 година. Този човек е продал чужд апартамент с фалшиво пълномощно. Измамата е фиксирана на 04 февруари 1991 година.
- Това ваше твърдение доказуемо ли е?
- Разбира се. Когато правих журналистическото си разследване, аз успях да се снабдя с доказателствените документи не само за него, а и за други магистрати. Имам документ, с който мога да докажа как и срещу какво е прекратена скандална преписка от районния прокурор Цвета Благоева. Това мога да кажа и за районен прокурор Гинка Христова, която е действала по същия начин.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА
- Г-н Бъчваров, преди няколко години обвинихте част от магистратите в Сливенския съд в корупция? Откъде такъв кураж?
- Това мое журналистическо разследване на мръсните дела на определени магистрати е най-важната част от живота ми. Поводът да тръгна да разобличавам корумпираните съдии беше една моя драма с имотната мафия, в която бях въвлечен именно от служители на Темида. И пострадах, разбира се. Тогава си поставих за цел да видя
къде е заровено кучето в съдебната ни система
И започнах това журналистическо разследване, за което ви споменах. Аз съм блогър и искам да помогна на хората да разберат на кого могат да се надяват за справедливост. Освен това съм син на репресиран в Лагерите на смъртта в Ловеч. В дело №4/1990 г., което касае убитите 147 жертви в Лагерите на смъртта, под №50 е баща ми Желю Бъчваров. Той има два смъртни акта, които, за съжаление, останаха в архива „Строго секретно”. Това е другата важна задача в живота ми – да стигна до истината за смъртта на баща ми.
- Откога се ровите в делата на Темида в Сливен?
- От 1991 година, та досега. През всичките тези години съм си правил отчет за корупцията на определени магистрати в съдебна система в Сливен. Сега съдът в моя град май започна да работи честно, но моите черни спомени за изминалите години са все още живи. Няма да ви разказвам лоши приказки, но имената на корумпираните съдии, които сега са някъде по върховете на съдебната система, няма да премълча.
- Твърдите, че вече сте съден от магистрати, и то за доста големи суми! Не мислите ли, че това може пак да се случи?
- Вярно е, магистрати ме съдиха за по 300 хиляди лева за клевета и подронване на авторитета им, но не можаха да ме осъдят по простата причина, че не бях им споменал имената, а само делата. Това, че те се познаха по делата си и заведоха искове срещу мен, си беше техен проблем, а не мой.
Сега съм решил да кажа не само делата им, а и имената
- И с кого ще започнем?
- С Пейчо Хитов, който е заместник прокурор във Военната прокуратура в Сливен от 1991 година. На 28 март 1995 година подадох сигнал в Сливенския съд за корупция. Поводът беше едно мое дело, което съдиите много пъти умишлено отлагаха. Знаех, че те обичат да им се дават пачки под масата, пък моят проблем е, че аз съм върл враг на корупцията. В този сигнал обаче аз не бях цитирал имена, а само посочвах корупционната схема. Тогавашният председател на Районния съд в Сливен Георги Чолаков е този, който прочете имената на част от съдиите, занимавали се с въпросното дело, а не аз. Сред тях беше името на Пейчо Хитов, на заместник-председателя на Районния съд Юлияна Колева, сега депутат от ГЕРБ, след това са съдия Божидар Райнов и Светла Цолова, сега съдия в Апелативния съд в Бургас.
Тези имена ще видите в обвинителния ми акт, който ви давам като документ. През 1995 година прокурорка беше небезизвестната с делата си Кети Бозукова, а председател на Окръжния съд е Иван Димов, доскоро съдия във ВСС. Това са хората, които заведоха дела за оклеветяване срещу мен, без да съм споменавал някъде имената им. И, както вече казах, всеки от тях искаше по 300 хиляди лева, защото съм им „уронил авторитета”. Последваха и други съдебни заседания в най-различни съдилища в страната. В един момент обаче един от съдиите се оттегли от битката срещу мен, защото беше проработила съвестта му. Така че никой от тях не можа да спечели делото, но разноските по процеса, които имах, не бяха никак малко. Затова реших да изрека имената на тези магистрати. Нека хората знаят с кого си имат работа!
- И сега ли тези магистрати работят в Сливенската Темида?
- През 2012 година двама от тези алчни съдии бяха избрани за съдии във ВСС. Това са Юлияна Колева и Георги Чолаков. А уж в този върховен орган на Темида трябва да влизат магистрати, които не са корумпирани!...
- Изричате тежки обвинения, пак ще ви съдят?!...
- Не ми пука, защото казвам истината! И не само че я казвам пред вас, но имам и документи, разобличаващи тези хора в корупция. И те знаят, че
ако застана на подсъдимата скамейка и дръпна конеца, чорапът веднага ще се разплете
- Други имена ще кажете ли?
- Защо не!? Това на Божидар Райнов например, нотариус от 1991 година. Този човек е продал чужд апартамент с фалшиво пълномощно. Измамата е фиксирана на 04 февруари 1991 година.
- Това ваше твърдение доказуемо ли е?
- Разбира се. Когато правих журналистическото си разследване, аз успях да се снабдя с доказателствените документи не само за него, а и за други магистрати. Имам документ, с който мога да докажа как и срещу какво е прекратена скандална преписка от районния прокурор Цвета Благоева. Това мога да кажа и за районен прокурор Гинка Христова, която е действала по същия начин.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар