Защо плащаме данъци?!

Защо плащаме данъците в СЛИВЕН? Там където не работят  фирмите!

   Защо плащаме данъци? Иска ли питане, че това е нужно, жизнено важно, абсолютно необходимо и неотменимо за бюджета – включително на Община Сливен. Но тук идва въпросът:  Защо плащаме данъци в Сливен, след като не ни дават възможност да работим в града? 

   Ако имаме фирма, която работи в рамките на областта по документ, тогава трябва да си плащаме данъците в НАП - Сливен. И наистина ги плащаме. Но сливенският кмет – тук може да се обобщи: сливенските кметове – не се замислят, че гражданите и фирмите могат да изкарват парите за данъците като работят за града. Напротив, свидетели сме, че основно фирми от други региони на държавата получават поръчките на Сливенската община. Увеличиха данъците в Сливен с 60%, на сливенските фирми не им се дава да работят в Сливен и те работят по морето, а данъци плащат в НАП-Сливен.

   Премиерът Бойко Борисов поиска от общините да повишат събираемостта на местните данъци и такси. Явно кметът Радев не прави разлика между повишаване на събираемостта и увеличение на данъци! Ето, тези пари, които фирмите печелят в други градове, трябва да спрат, за да се принуди кметът на Сливен да не разчита само на данъците  - и то на фирми, на които не им осигурява да работят в града. Иначе постоянно увеличаващите се дупки в издръжката на града ще се запълват с техните пари и управляващите ще си мислят, че всичко е наред.   Разбираме, че причината за предложеното от кмета Стефан Радев драстично увеличаване на данъците е в тревожната финансова ситуация в общината и натрупаните 26 милиона дългове. При всички случаи има резултат, но какъв и за кого, не се знае. Кметът се бори с недоимъка с налагане на контрол и събиране на повече данъци. Но като че ли не вижда, че в Сливен всички фирми очакваме някой да ни даде нещо да  работим за града. Защото сега плащаме данъци, за да не гладуват циганите...

  

Снимката е от партийна конференция  на БСП през 2014 г. .На снимката освен драгият ни кмет се виждат Валери Жаблянов, Николай Сираков и други партийни активисти

Един мъдър професор навремето беше казал: "Докато има телета, ще има и касапи".  Как общината  да има пари, като всичко читаво,което носи приходи, е подарено на фирми не от Сливен, които нямат хал-хабер от града и гледат да изсмучат всичко от него...   Например за чистота Сливен трябвало да плаща на фирма 7,5 милиона годишно, а общинските приходи от такса смет били едва 3 милиона. Ами като плащате колкото Ви поиска фирмата? Боли я оная работа, че събирате наполовина. Защо не давате на тая фирма колкото събирате? То чистотата си е далавера отвсякъде....

   Да не говорим, че Сливенската  община  трябва да създава условия на всички  фирми, който искат и могат да произвеждат нещо (било стока или услуга),  да бъдат насърчавани, поощрявани, защитавани  в това си начинание, защото и  5 ябълки и 10 яйца да произведе някой,това е само в плюс към останалата икономика. Но изглежда, че по-лесно за кмета Радев  е да търси начин за "бръснене" на яйцето, отколкото да се главоболи с грижи за благоденствие на работливите. Нали могат да станат икономически независими, а оттам и неуправляеми...?

   Каквото и да се каже и да напиша, администрацията на общината в Сливен е със завързани очи и запушени уши. Едно си знае, друго  си прави. Няма реформи, няма оптимизация на разходите. Няма мисъл. Не съм съгласен  едни да крадат, а останалите граждани на Сливен да плащаме!  Трябва да се потърси отговорност на чиновниците за задлъжняването на Общината! Омръзна ни да ни крадат всякакви управници и да трупат милиони на наш гръб, а ние да изнемогваме. Да предложи кмета облигации с гарант държавата за 4 години мандат.  Да предложи на сливенските фирми преференциални условия на търговете в града. Сигурно би могло да се създадат такива условия още с тръжните книжа.  Да възложи инфраструктурни обекти на сливенски фирми с финансиране от фирмите. Кмета е икономист и съм сигурен, че има свой план, но зависимостта му пречи!  Дано не използва „ опита“ на двамата бивши кметове и на сегашните  общински съветници.

   Това, че общината е на минус, не е по вина на гражданите. На кое отгоре плащаме по-високи данъци?  Живея в кв."Даме Груев" и междублоковите пространства и градинките са като след война. Улиците няма да ги коментирам, че се изнервям при мисълта колко пари съм дал за ремонти по окачването и изправяне на джанти –  за това ли да плащам и по-висок данък на МПС-то. Гражданите вече съжаляват, че гласуваха  за Стефан Радев! Само с протести срещу паразитите, набутали се в управлението, не става – трябват реформи. Всеки път, когато съм в Сливен, виждам всички дупки по улиците, мръсотията, да не говорим за разкопките и си задавам въпроса: На кое отгоре? Безработицата е голяма и градът е беден – затова сме го напуснали, макар да ни е роден. Само преди 20 години в Сливен имаше с 20 000 души повече. Обезлюдяването продължава с пълна сила, поради невъзможността да се оцелява (не говорим за нормален живот, говорим направо за оцеляване). Има нужда от промяна, но в други насоки. Не повишаване на данъци! За да може да иска увеличение на данъци и такси, първата задача на общината е да осигури поне някаква посредствена работа за всичкия народ в града. За да може хората да имат доходи. Че да може да плащат. Защото сега съм сигурен, че половината население на града са безработни, а от другата половина 90% са на минимална работна заплата или с човек в чужбина, който ги издържа. При положение, че народът няма доходи и работа, не може да се иска увеличение на такси и данъци. Пък и новият кмет трябваше да каже на сливналии че ще им вдигне данъците в предизборната си платформа, а не да обещава лъжи. Първата и най-важна задача на общината и на общинските съветници е да осигурят  работни места за народа в града, втората - да осигурят добро заплащане и чак тогава вече да има някакви претенции.... В Сливен  има само заведения, кафенета,  дискотеки и банки. В хотелиерството и ресторантьорство могат да работят 2% от населението на града. Максимум до 5%. Ами останалите 95?

сайта се редактира....

Сливен на стачка, защото хляб производство на Сливен , се продава в Бургас петдесет стотинки

Сливен на стачка, защото хляб производство на хлебозавод  от  Сливен , се продава в Бургас  петдесет стотинки, а в градът един лев. Хлебозавода е на 500 метра от центъра на Сливен а над сто километра от Бургас.Това дава повод отново в Сливен да стачкува, защото  хляб от Сливен се предлага на бургазлии  на цена от 50 – 60 ст.”,

Аз предлагам следното- Сливенските хлебни производители да спрат да снабдяват с хляб Бургаска област- смятам че Бургазлии трябва да проявят  насилие там!

Имайте предвид, че „Мел инвест холдинг“ е със сливенско-ямбоолска регистрация.  Да бъде въведен специален закон за хляба, който да определи минимална защитна цена, която да не бъде под реалната. Който продават под тази цена печели като добавят оцветители, емулгатори и подобрители за сметка на качеството, твърдят от бранша този от Мел инвест хординг го потвърждава.

За случилото се имам само един коментар – това е реакция на сивия сектор. За да се ликвидира той в България, трябва да се диференцира ставката на ДДС, за да няма пари за кражби. Сивият сектор вегетира само там, където има финансово обезпечение. Чудя се докога държавата ще бездейства. Трябва ли да бъде убит някой дистрибутор на хляб, за да бъдат взети мерки? Сивата икономика трябва да се гони и унищожава по единствения възможен начин – чрез ликвидиране на възможностите за кражба на ДДС. От БТВ  разбирам за този случай, лично аз нямам сведения някъде другаде да се случва подобно нещо. Но за да не се случва и да не се стига до крайности, трябва да се вземат спешни и неотложни мерки. Още повече, че  ДДС-то в Румъния ще бъде свалено на 9 %. Вярвам, че желанието на премиера да се справи със сивата икономика е трайно и е възможно да добие реализация. Въпросът е да се предприемат не моментни действия, а да има политика на ликвидиране на сивия сектор. Не мисля, че може да говорим за хлебна мафия. Но категорично знам, че има немалък процент сива икономика, а тя участва на пазара. Как в големите градове има хляб, докаран от цяла България и няма такива инциденти? Ако има правила, няма да се стига до такова самоуправство. Тези методи не са методите на белия бизнес. В Сливен  се предлага хляб на различна цена, защото себестойността е различна, както и отстъпката за търговските обекти. Така че да се говори за някакво общо правило и договорки е несериозно. Не вярвам в хипотезата за хлебна мафия. Това са методите, с които борави сивата икономика, за да манипулира участниците на пазара. 
Копирано от standartnews.com

Като се замисли човек разлика от 30 стотинки на един хляб никак не е малка. Поне моето тричленно семейство изяждаме по един хляб на ден за месец това са 10 лева разлика от тия 30 стотинки и то само при хляба. Като сложиш и други такива на пръв поглед незабележими разлики в продуктите от първа необходимост си изгорял с едни поне 30-50 лева. То хубаво пазарна икономика ама чак такива разлики разбираемо е цената да варира с 5-10% в различните региони на страната ама с над 30-40% това си е жива спекула и е крайно време да се намеси държавата. Всичко е писано много пъти в медиите и се повтаря постоянно! Производството на хляб и хлебни изделия е на едно от първите места по процент намиращ се в сивия сектор! Реалната цена на хляба в момента е около. По-ниските цени са резултат на дъмпинг и яко криене на данъци и осигуровки, а също така и на влагане на евтини и некачествени суровини!

Всъщност, Десислава Танева, ще трябва да изнесе на гърба си холдингът „Мел инвест“.  На които  Мария Белова, е мениджър на голяма фирма „БредКъмпъни България“ АД в Сливен.    Всъщност връзката на Десислава Танева и Мария Белова е холдингът „Мел инвест. Справка в ДАКСИ показа, че до преди да стане депутат, Танева участва в 65 фирми. Била е в борда на директорите на „Фонд за земеделска земя Мел инвест“ АДСИЦ. Фирма „Алфа финанс холдинг“ АД е управлявана от собственика на „Икономедия“ Иво Прокопиев. Същата фирма има 26,11% дял собственост във „Фонд за земеделска земя Мел инвест“, която косвено е свързана с ТИМ. Злите езици говорят, че Танева към 2009 г. е била собственик на 100 000 декара земеделска земя. Сега Белова, която е депутат /с което лобито на Мел инвест би увеличило квотата си в Народното събрание/ също се канела да прехвърли /а може би вече го е сторила?/ дяловете на друга важна фигура от холдинга  – Светла Михайлова Боянова. Боянова е изпълнителен директор на Мел инвест холдинг АД, длъжност, каквато заема и Десислава Танева едва на 25 години /през 1997 г./.

 Според сайта на каракачаните в България, Мария Белова е била зам.-председател на тяхната федерация /доколкото информацията на интернет страницата на ФКПДКБ е актуализирана/. 

 Учителката по география в ПМГ „Добри Чинтулов” Милена Чолакова. Тя е от средите на партията в региона, че тя е тенис-партньор на Десислава Танева. От там било дългогодишното приятелството между баш гербаджийката и преподавателката в природо-математическата гимназия.

С малки изключения, може да се каже, че листата на ГЕРБ затвърждава тенденцията да се дава приоритет на хора, които не са известни на обществото, но са близки до местни бизнес структури и до най-важния партиец в региона. Което несъмнено ще хвърли в униние преданите Борисови почитатели. Мария Белова напуска съвместното дружество с госпожа Танева на 26.06.2014г., явно готвейки се от тогава за да влиза в политиката, мечтата и се сбъдна, но на къде вървим ни е от Сливен

Каква е давността на задълженията и вземанията?

Каква е давността на задълженията и вземанията?Какво е давността?

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред.

Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане.

Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения.

Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а именно: за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания.

Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и вземанията на всички останали физически и юридически лица.

Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания – в ДОПК. За глобите и имуществените санкции давността се урежда в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Давността по ЗЗД

Общата давност за частни вземания е петгодишна. От това правило обаче има някои изключения:

• Давността е тригодишна за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност".
  Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишна.
• Давността е едногодишна за вреди при превоз на товари и пътници.

Важно е да се знае, че давността се спира и не тече докато трае съдебният процес относно вземането.

Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давността по ДОПК

Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) - до издаването на акта (включително и за издаване на ревизионен акт, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Давността по ЗАНН

За задълженията за глоби (наложени на физически лица) или имуществени санкции (наложени на еднолични търговци или юридически лица) давността е двегодишна.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок.

Ако обаче е образувано изпълнително дело за събиране на глобата/имуществената санкция при публичен изпълнител или при ЧСИ, давността е общата петгодишна, респ. десетгодишна давност по ДОПК.

Възражение за давност

По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност.

автор: адв. Йордан Костов

Кога може работодателят да прибегне до изключенията?

В три случая, работодателят може едностранно да промени характера и мястото на работа по трудовото правоотношение, а именно при наличие на:

Производствена необходимост - Тя представлява възникване на обстоятелства, които са свързани с производствената дейност и нуждата от изпълнението на спешни, важни и неотложни задачи. Именно тези обстоятелства налагат изменението на мястото или характера на работа. Пример за такива обстоятелства може да бъде недостиг на работна сила в определено структурно звено или голям брой спешни поръчки и др. При наличие на производствена необходимост, работодателят може да наложи на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но задължително в същото населено място или местност. Максималната продължителност на това едностранно изменение не може да надвишава 45 календарни дни през една календарна година.

Престой - Като „престой” се характеризира всяко спиране на работата в предприятието за неопределен период от време. За да може да се позове на подобен аргумент като основание за едностранно изменение обаче, работодателят трябва да съобрази някои ограничения. На първо място, изменението не може да надвишава продължителността на престоя. Следващото ограничение е териториално и налага необходимостта промяната да се осъществи в предприятие в същото населено място или местност. Както при изменение поради производствена необходимост, така и при престой промяната следва да се извърши задължително с оглед квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя, в противен случай заповедта на работодателя за изменение на мястото и характера на работа ще бъде незаконосъобразна само на това основание по аргумент от чл. 120, ал. 2 КТ.

Непреодолими причини - Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Непреодолими причини са събития или явления, които са резултат от настъпването на „непреодолима сила”. Освен извънредния характер, отличителни белези на непреодолимата сила са и моментът на нейната проява - след сключване на договора, както и наличието на причинна връзка между форсмажорното събитие и възникването на необходимостта от едностранно изменение на трудовото правоотношение. Непреодолимата сила не може да бъде предвидена и не зависи от волята на страните по трудовото правоотношение. Примери за такива събития или обстоятелства могат да бъдат природни бедствия като пожар, земетресение, наводнение и др., както и всякакъв вид обществени безредици, граждански вълнения, стачки, бунтове, терористични или военни действия, правителствени забрани (ембарго) и други подобни, в резултат на които е нарушен нормалния обществен ритъм на живот, респективно възможността за безпрепятствено изпълнение на поетите ангажименти между страните по трудовото правоотношение. Непреодолимата сила създава ситуация на извънредна обстановка в предприятието или в отделно негово звено. Това налага работодателят да мобилизира голяма част или цялата работна сила за извършването на извънредни дейности, извън обичайния предмет на дейност, като спасителни, възстановителни, ремонтни и други мероприятия. Основната цел е да се опази животът и здравето на хората и/или да се съхрани имуществото на предприятието. Именно извънредният характер на тези причини е основание да се отхвърли забраната за възлагане на работа, несъответстваща на квалификацията на работника или служителя и същата да не се вземе под внимание при възлагане на спешни работи от такъв порядък по смисъла на чл.120, ал.3 от КТ. Наличието на непреодолими причини обаче, не освобождава работодателя от изискването да се съобрази със здравословното състояние на работника или служителя, като избере работа, която да му съответства. Промяната във всяка от трите разгледани по-горе хипотези задължително следва да се извърши с писмена заповед на работодателя, в която се посочва конкретното основание за изменение на мястото и характера на работа - „производствена необходимост”, „престой” или „непреодолима причина”. Заповедта се връчва на работника или служителя от работодателя или упълномощено от него лице. Тази заповед подлежи на съдебен контрол по аргумент от чл. 358, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 357 КТ.

Други изменения на трудовия договор?

Всички други изменения на трудовото правоотношение, освен предвидените в закона изключения, стават само с писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение, без значение чия е първоначалната инициатива. На практика, когато работникът или служителят иска изменение на правоотношението, той подава писмена молба или искане до работодателя, в която излага желаните изменения. Ако работодателят инициира изменението, той обикновено изготвя проект на допълнително споразумение. Когато страните постигнат съгласие относно изменението, те следва да го оформят като писмено споразумение. Писмената форма е задължителна, тъй като споразумението ще породи действие, само ако бъде подписано и от двете страни. Изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните може да бъде за определен или за неопределен период от време. Не следва да се пренебрегва обаче фактът, че изменението може да бъде насочено единствено към договорното, но не и установено с повелителни правни норми законово съдържание на правоотношението.

Кой следи за нарушения?

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, в това число и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Външноведомственият контрол се осъществява и от други държавни органи, които осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет.

Вътрешноведомственият контрол за спазване на трудовото законодателство се упражнява от министрите, ръководителите на други ведомства, чрез техни специализирани органи.

Какви са санкциите?

Санкциите за нарушаване на трудовото законодателство от страна на работодателя биват два вида:

налагане на принудителни административни мерки

налагане на административни наказания

Двата вида санкции могат да бъдат наложени алтернативно или заедно от страна на контролните органи.

Принудителните административни мерки са изрично изброени в Кодекса на труда и се налагат  за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Следва да се има предвид, че при прилагането им контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.                  

Административните наказания, които се налагат на работодателя за нарушения на трудовото законодателство са глоба (за физическите лица) и имуществена санкция (за юридическите лица и за едноличните търговци). Техният размер варира в зависимост от вида на нарушението.                  

Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство (извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд), ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Какви са санкциите?

Трудовото законодателство на Република България налага категорични правила за максимално допустимата продължителност на работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите.

Работното време е този период от астрономическо време, през който работникът/служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя, за да изпълнява възложената му работа.

Работното време бива нормално, намалено и удължено, съгласно предвидените в Кодекса на труда случаи и се изчислява по два начина:

• Чрез дневно отчитане – обикновено за длъжности на пълен и непълен работен ден, в рамките на законоустановеното работно време;
• Чрез сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да е повече от 6 месеца. Това дава възможност за по-гъвкаво изчисляване на заетостта на работниците/служителите, които работят на сменен режим или по определен график. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Извънреден труд е налице, когато се полага труд от работника/ служителя извън установеното за него работно време, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.

Кога е разрешен извънредният труд?

Извънредният труд е забранен от Кодекса на труда (чл.141, ал.2), освен в случаите на:

• извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
• предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
• извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
• извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
• довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
• за извършване на усилена сезонна работа.

На кои категории работници или служители е абсолютно забранен извънреден труд?

Има категорична забрана за полагане на извънреден труд от:

• Работници/служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
• бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
• майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
• трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
• работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
• от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1., освен, ако не попадат в някоя от петте изброени по-горе категории.

Каква може да бъде максималната продължителност на извънредния труд?

Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

• 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
• 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
• 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Може ли работникът или служителят да откаже полагането на извънреден труд?

Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са налице изброените по-горе изключения от забраната. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.

Как се заплаща извънредният труд?

За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, с увеличение, уговорено между работника /служителя и работодателя, но не по-малко от:

• 50 на сто – за работа през работните дни;
• 75 на сто – за работа през почивните дни;
• 100 на сто – за работа през дните на официалните празници;
• 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Какъв е допустимият законов маскимум на продължителност на работното време?

Нормалната продължителност на работното време е свързана със задължителното изискване за „нормални условия на труд”, т.е. да е налице нормално напрежение на работната сила, обичайно физическо и умствено натоварване, без опасност за здравето, работоспособността и живота на трудещите се.

Какъв е размерът на задължителните почивки при нормално работно време?

Към нормалната работна седмица има въведени законови изисквания за почивки през работно и в извънработно време. Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки, в зависимост от това как е определил работодателят, като задължително трябва да има почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути (чл. 151, ал.1 от  Кодекса на труда). Работодателят е длъжен да осигури на работника/служителя време за хранене през работно време, дори когато работата е свързана с производство с непрекъсваем процес в предприятие.Тези почивки не се включват в работното време (т.е. не се сумират в отработените часове за деня).

При дневното отчитане се изхожда от нормалната продължителност на работната седмица, която е 5 работни дни, 40 часа и до 8 часа за едно денонощие (в частта от денонощието, определена за дневна). Това е максимално допустимата продължителност на работното време според българското законодателство, освен в случите на удължено работно време, изрично посочени в Кодекса на труда (по- долу).

При нормална продължителност на работното време, работникът/служителят има право на задължителна междудневна непрекъсната почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Седмичната почивка при петдневна работна седмица е в размер на най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (два последователни дни, единият от които е в неделя).

Кога се допуска изключение от законовия маскимум на продължителност на работното време?

При работа на смени или по график, която налага сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. По-долу можете да откриете допълнителна информация за нормално, удължено и намалено работно време, нощен труд, работа на смени и извънреден труд, както и за задължителните дневни, междудневни и междуседмични почивки в различните случаи.

Какъв е законово допустимият максимум на работното време при работа на смени или по график?

Работата се организира на смени, когато характерът на производствения процес налага това. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

Ако се полага и дневен, и нощен труд, е налице смесена работна смяна. Тези смени не могат да са последователни. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

При работа на смени или по график, която налага сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

При сумирано изчисляване на работното време (работа на смени или график), непрекъсната седмична почивка трябва да е не по-малко от 36 часа или не по-малко от 24 часа (при промяна на смените и когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това).

За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

За работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда, може да има установена различна продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд. Това решение се взема от Министерски съвет и задължително се спазват общите изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Какъв е допустимият законов маскимум на продължителност на работното време при полагане на нощен труд?

Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници/ служители – от 20,00 ч. до 06,00 ч. Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най- малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа на денонощие и до 35 часа на седмица. Работодателят Ви е длъжен при поискване от Инспекция по труда да й предостави информация за точния брой работници /служители, които полагат нощен труд, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

За кои работници или служители нощният труд е абсолютно забранен?                                          Нощният труд е забранен за:

• работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
• бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
• майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
• трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
• работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя и подлежат на периодични медицински прегледи. Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

Кога е позволено от закона удължаване на работното време и за какъв срок?

Удължаване на работното време през едни работни дни е възможно по производствени причини и се допуска за максимален период от 60 дни през 1 календарна година, но не повече от 20 дни последователно. Става с писмена заповед на работодателя и след предварително уведомяване на Инспекцията по труда. Тогава работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Ако трудовото правоотношение се прекрати преди това време да бъде компенсирано, разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.

Продължителността на удължения работен ден обаче, не може да надвишава 10 часа за работниците и служителите с нормално работно време или до 1 час над намаленото - за работниците и служителите с намалено работно време.

В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа, освен в случаите на полагане на извънреден труд, които са изрично изброени в КТ. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.

Кога работодателят е задължен да намалява работното време и за кои работници или служители?

Намаляване на работното време (без намаляване на трудовото възнаграждение) се установява за определени от Министерски съвет видове работа (виж Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, Приложение № 1 към ПМС № 267) и се допуска за следните категории работници/служители:

• работници /служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
• работници или служители, ненавършили 18 години.

автор: адв. Нина Стоева

Може ли работодателят сам да измени трудовия договор, без съгласието на работника или служителя?

Може ли работодателят сам да измени трудовия договор, без съгласието на работника или служителя?

Българското трудово законодателство забранява както на работодателя, така и на работника или служителя да изменя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, респективно трудовия договор, освен ако не е налице някое от изключенията, предвидени в Кодекса на труда. Законодателят, в стремежа си да защити максимално правата на работника или служителя, е ограничил за работодателя възможността едностранно да изменя трудовото правоотношение без изричното писмено съгласие на първия, до два елемента – мястото на работа и характера на работа.

Изключения от забраната?

Мястото на работа следва да се асоциира със седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото не е уговорено друго или не следва от характера на работата по аргумент от чл. 66, ал. 3 КТ. Деликатният момент тук идва от факта, че понятието „място на работа”, често погрешно се приравнява на понятието „работно място”. Между тях има съществена разлика, която е изяснена в допълнителните разпоредби на Кодексът на труда, като пояснява, че „работно място”е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. В този смисъл, обичайно, работното място е в рамките на мястото на работа. При извършване на надомна работа и работа от разстояние обаче, работно място ще бъде домът на работника или служителя, или друго помещение по негов избор извън предприятието. Това обяснява защо не се приема за изменение на трудовото правоотношение преместването на работникът или служителят на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Характерът на работа, като втори елемент, който работодателят може да измени едностранно, без съгласието на работника или служителя, е изражение на естеството на трудовата функция. Характерът на работата се конкретизира в длъжностната характеристика на работника или служителя и няма пречка да бъде представен описателно при възникването на трудовото правоотношение. Нещо повече – освен, че работодателят е този, който изготвя длъжностната характеристика, той има едно допълнително задължение - да обясни на работника или служителя какъв е  видът дейност, която ще бъде изпълнявана по трудовото правоотношение и да го запознае с предметното съдържание на задълженията му по трудовия договор.  Работодателят няма право да Българското трудово законодателство забранява както на работодателя, така и на работника или служителя да изменя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, респективно трудовия договор, освен ако не е налице някое от изключенията, предвидени в Кодекса на труда. Законодателят, в стремежа си да защити максимално правата на работника или служителя, е ограничил за работодателя възможността едностранно да изменя трудовото правоотношение без изричното писмено съгласие на първия, до два елемента – мястото на работа и характера на работа.

Изключения от забраната?

Мястото на работа следва да се асоциира със седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото не е уговорено друго или не следва от характера на работата по аргумент от чл. 66, ал. 3 КТ. Деликатният момент тук идва от факта, че понятието „място на работа”, често погрешно се приравнява на понятието „работно място”. Между тях има съществена разлика, която е изяснена в допълнителните разпоредби на Кодексът на труда, като пояснява, че „работно място”е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. В този смисъл, обичайно, работното място е в рамките на мястото на работа. При извършване на надомна работа и работа от разстояние обаче, работно място ще бъде домът на работника или служителя, или друго помещение по негов избор извън предприятието. Това обяснява защо не се приема за изменение на трудовото правоотношение преместването на работникът или служителят на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Характерът на работа, като втори елемент, който работодателят може да измени едностранно, без съгласието на работника или служителя, е изражение на естеството на трудовата функция. Характерът на работата се конкретизира в длъжностната характеристика на работника или служителя и няма пречка да бъде представен описателно при възникването на трудовото правоотношение. Нещо повече – освен, че работодателят е този, който изготвя длъжностната характеристика, той има едно допълнително задължение - да обясни на работника или служителя какъв е  видът дейност, която ще бъде изпълнявана по трудовото правоотношение и да го запознае с предметното съдържание на задълженията му по трудовия договор.  Работодателят няма право да възлага на назначеното от него лице нeщо, което не произтича от договорното или нормативното съдържание на трудовото правоотношение или не произтича от трудовата функция на работника или служителя. Условно към изключенията за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя, можем да причислим изменението на работната заплата. Условността произтича от факта, че работодателят може само да увеличава трудовото възнаграждение без да е необходимо съгласието на работника или служителя по аргумент от чл.118, ал.3 от КТ, но не и да го намалява. Като общ случай на едностранна промяна на трудовото правоотношение, се разглежда и командировката на работника или служителя в страната или в чужбина, което е предмет на отделна процедура. В тази хипотеза е налице едностранна промяна от работодателя на мястото на работа на работника или служителя, без да се променя характерът на работа. Работодателят няма право да изменя едностранно никои от другите елементи на трудовия договор.

автор: Детелина Попова

Да си спомним: Сирак Скитник живял с шрапнел в гърдитe

Значителен е приносът му за издигане авторитета на радиото

Панайот Тодоров Христов е роден на 4 ноември 1883 г. в Сливен. Избира впечатляващия си псевдоним Сирак Скитник още като студент по театрална живопис в ателието на Бакст, Бенуа, Шагал в Петербург след като вече е завършил Софийската семинария.

                                    

Мнозина се питат защо Сирак, защо Скитник? Публицистът Стефан Станчев отговаря така в „Златорог„: „Сирак, защото се освобождава от властта на миналото, и скитник, защото пътува извън позволения синор на бъдещето. С прозрачния поглед на мъдрец, който познава границите на изкуството, но и без края на живота.”

                                      

В града на Нева Сирак Скитник представя и първите си картини. Твърде млад издава и стихосбирката „ Изповед „,откроява се и си театрална критика в изданията „Златорог„ „ Хиперион „,Съвременник„ ,”Слово „.  Участва и в трите войни - Балканската, Между съюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание,но и с парчe от шрапнел в гърдите,което по думите на Елисавета Багряна „никога не намери време да извади”. И когато в края на месец ноември 1929 г. за първи път в ефира прозвучава сигналът на „Родно радио„ България става една от първите страни в света, усвоили ”Чудото на 20 век”. А с наредба-закон от 1935 г. радиото става държавно с името Радио София, а за негов директор е назначен именно Панайот Тодоров Христов, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник. Заедно с изтъкнати инженери той ръководи строежа на първия национален предавател на средни вълни край Вакарел с мощност 100 киловата.

Значителен е приносът на Сирак Скитник за издигане авторитета на радиото, със стремеж да е сред първостепенните ни културни институции - Народния театър, Народната опера, Народната библиотека, Народния музей. Това добре проличава и от програмното съдържание на емисиите на Радио София - беседи за българската литература, история, народно творчество, изобразително изкуство, музика, религия.

През 1938 г. се ражда и радиотеатърът. Като автори на пиеси се проявяват Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна и др. Именно Сирак Скитник остава творец-градител на отечественото ни радио, защото беше повярвал в него. А Петър Увалиев казва: „Радиото на Сирака излъчваше мечти”.  

Димитър ПАЛАШЕВ, София