Да си спомним: Сирак Скитник живял с шрапнел в гърдитe

Значителен е приносът му за издигане авторитета на радиото

Панайот Тодоров Христов е роден на 4 ноември 1883 г. в Сливен. Избира впечатляващия си псевдоним Сирак Скитник още като студент по театрална живопис в ателието на Бакст, Бенуа, Шагал в Петербург след като вече е завършил Софийската семинария.

                                    

Мнозина се питат защо Сирак, защо Скитник? Публицистът Стефан Станчев отговаря така в „Златорог„: „Сирак, защото се освобождава от властта на миналото, и скитник, защото пътува извън позволения синор на бъдещето. С прозрачния поглед на мъдрец, който познава границите на изкуството, но и без края на живота.”

                                      

В града на Нева Сирак Скитник представя и първите си картини. Твърде млад издава и стихосбирката „ Изповед „,откроява се и си театрална критика в изданията „Златорог„ „ Хиперион „,Съвременник„ ,”Слово „.  Участва и в трите войни - Балканската, Между съюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание,но и с парчe от шрапнел в гърдите,което по думите на Елисавета Багряна „никога не намери време да извади”. И когато в края на месец ноември 1929 г. за първи път в ефира прозвучава сигналът на „Родно радио„ България става една от първите страни в света, усвоили ”Чудото на 20 век”. А с наредба-закон от 1935 г. радиото става държавно с името Радио София, а за негов директор е назначен именно Панайот Тодоров Христов, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник. Заедно с изтъкнати инженери той ръководи строежа на първия национален предавател на средни вълни край Вакарел с мощност 100 киловата.

Значителен е приносът на Сирак Скитник за издигане авторитета на радиото, със стремеж да е сред първостепенните ни културни институции - Народния театър, Народната опера, Народната библиотека, Народния музей. Това добре проличава и от програмното съдържание на емисиите на Радио София - беседи за българската литература, история, народно творчество, изобразително изкуство, музика, религия.

През 1938 г. се ражда и радиотеатърът. Като автори на пиеси се проявяват Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна и др. Именно Сирак Скитник остава творец-градител на отечественото ни радио, защото беше повярвал в него. А Петър Увалиев казва: „Радиото на Сирака излъчваше мечти”.  

Димитър ПАЛАШЕВ, София