Сливенски вятър: февруари 2016

ПАК ЗА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НА АДЖИЙСКАТА МАФИОТСКА ДЪРЖАВА СЪС СТРАННОТО ВЕЧЕ ИМЕ, БЪЛГАРИЯ!!!

КОГАТО ОБИКНОВЕН ЧОВЕК НАРУШИ ЗАКОНА СТАВА ПРЕСТЪПНИК, А КОГАТО СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛ НАРУШИ ЗАКОНА "В ИМЕТО НА ЗАКОНА" Е................НЕЩО СЪВСЕМ НОРМАЛНО, НЕПОДСЪДНО И НЕ Е ПРЕСТЪПНИК?!
ЗАЩОТО ВЪПРОСИТЕ ВИСЯТ СЪС СТРАШНА СИЛА А И НЕДОВОЛСТВОТО ОТ ТОВА ЧЕ НЯМА ОТГОВОРИ ПОРАЖДА ДОСТА "ПОЗДРАВЛЕНИЯ" КЪМ БЛИЗКИ РОДНИНИ ЗАСЕГА, НО НЕ СЕ ЗНАЕ ЗА ПО-ПОСЛЕ?!!!

ПРАВОМЕРНО РЕШЕНИЕ, А СЪДИЯТА, КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪДВОРИ РЕД И ДА ИЗИСКВА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА ВСЪЩНОСТ ЗАСТАВА ЗАД ЗАКОНОНАРУШИТЕЛА И МУ СЪДЕЙСТВА!!!
ЕТО ЗАРАДИ ТОВА ЕВРОПА И БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ ПРОМЯНА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА!!!
РАЗБРА ЛИ ЦАЦАРОВ И "ЦАЦАРОВЦИ"!!!!!?
ЗА МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЯТО НЕ ГОВОРЯ,
ТАМ Е: NO COMENT!!!

Противоречива практика на скандален съдия изпълнител Киряков

Иван Киряков-съдия изпълнител
Иван Киряков e скандалния сливенски съдия-изпълнител, Киряков има скандална репутация в Сливен и сред колегите си магистрати. Гнусна гавра с фирма "ТАКСИ - РОНИ" ЕООД спретна държавния съдия изпълнител Иван Киряков от Сливен, остави над 30 души на улицата, след като запорира сметките на "Такси-Рони", които са поредните гафове на сливенския съдия. Атаката на Киряков срещу "Такси-Рони" е гавра с една от най-добрите фирми за производство и продажба на инертни изолационни материали, транспорт и пътностроителни машини. Запорът на сметките на фирмата в цялата страна ще се отрази върху социалната програма, а служителите му остават на улицата. Съдия-изпълнителят Иван Киряков блокира сметки на дружеството над задълженията на фирмата към хазната. Той направил това в последствие, като нарушил разпоредбите на закона. Освен това Киряков не признава и официално писмо на Националната агенция по приходите. Скандален съдия разиграва фирма „Такси-рони“, продължава да държи запорирани транспортните средства абсолютно незаконно вече.

Управител-"Такси-Рони"Красимир Цонев

До Министъра на правосъдието, е изпратена Жалба от Красимир Цонев, която Ви предоставям, и Решението от делото от 25.11.2015 г., с Мотиви КЪМ ПРИСЪДА № 110/30.06.2015 год. по НОХД № 1505 /2014 год. по описа на Сливенския Районен Съд.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Сливен, 25.11.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, проведено на девети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

При участието на секретаря М.Т. и прокурора Борислав Сяров, като разгледа докладваното от съдията ЧЕНАЛОВА ВНОХД № 370 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на РП – Сливен срещу присъда № 110 от 30.06.2015 г. по НОХД № 1505/2014 г. по описа на Районен съд гр. Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият Красимир Ж.Цонев е признат за невинен в това, че на 28.11.2013 г. в гр. Сливен, се разпоредил със запорирана вещ (специален автомобил, марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006, с рег. № СН 5405 ВВ, собственост на "Такси Рони" ЕООД - Сливен, запориран със запорно съобщение на ДСИ Киряков при СлРС от 14.11.2012 г. по изп. дело № 616/2012 г. на СлРС), оставена му за пазене с Протокол за опис на движимо имущество от 10.10.2013 год. по изп. дело № 616/2012 год. на ДСИ Киряков при СлРС, поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9 ал. 2 от НК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 217 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Красимир Ж.Цонев е признат за невинен в това, че на 28.11.2013 г., в гр. Сливен, пред помощник-нотариус Цондю Цондев при нотариус Николина Стойчева с рег. № 123 и район на действие СлРС, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон (чл. 264, ал.2 от ДОПК) се дава пред орган на властта (нотариус) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (в декларация от 28.11.2013 г., подадена пред орган на власт, на основание чл. 264, ал.2 от ДОПК, във връзка с продажба на специален автомобил, марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ, собственост на "Такси Рони" ЕООД – Сливен, удостоверил, че той лично и представляваното от него дружество „Такси Рони" ЕООД – Сливен няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС), поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление чл. 313, ал.1 от НК.

В протеста срещу постановения от първата инстанция съдебен акт се изразява несъгласие с изводите на съда, като се твърди, че събраните по делото безспорни доказателства обосновават извод за извършени от подсъдимия престъпления, за които са повдигнати обвинения с обвинителния акт. Прокурорът изтъква, че двете деяния – по чл.217, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.313, ал.1 от НК са формални и са довършени с осъществяването на разпоредителното действие със запорирана вещ, респ. с потвърждаването на неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на осъдителна присъда по повдигнатите обвинения на подс. Красимир Ж.Цонев.

В с.з. пред настоящата инстанция представителят на ОП – Сливен поддържа протеста и моли същият да бъде уважен.

Подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник. Защитата намира протеста за неоснователен и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите изложени в протеста, както и становищата на страните изразени пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:

Протестът на РП – Сливен е допустим – подаден в законоустановения срок от страна с правен интерес от оспорване на първо инстанционната присъда. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Производството пред Районен съд – Сливен е образувано е по внесен от РП – Сливен обвинителен акт срещу подсъдимия Красимар Ж.Цонев с две обвинения - за престъпление по чл. 217 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

От приобщените по делото доказателствени материали се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Красимир Ж. Цоев е български гражданин, със средно образование, женен. Не е осъждан. Подсъдимият е управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Такси – Рони“ ЕООД гр. Сливен.

По молба на Община Сливен и приложен към нея Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 018/17.01.2012 г. срещу „Такси Рони“ ЕООД било образувано изпълнително дело № 616/2012 г. по описа на СИС при Районен съд – Сливен. По делото като взискател се присъединила и държавата за дължими от „Такси Рони“ ЕООД публични задължения.

На 14.11.2012 г. държавният съдебен изпълнител при СлРС Иван Киряков наложил запор върху МПС – собственост на търговското дружество-длъжник, а именно специален автомобил /автокран/ марка „LiebherrUT 260“ W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ. Запорното съобщение било изпратено в ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ на 14.11.2012 г. и вписано в регистъра на МВР на 19.11.2012 г. /л.15 от ДП/.

На 02.01.2013 г. всички банкови сметки на фирмата били запорирани.

На 10.10.2013 г. бил извършен опис на множество движими вещи – коли, влекачи и др. на длъжника, оценени от вещо лице по изпълнителното дело на стойност над два милиона лева, сред които било и посоченото МПС „Liebherr UT 260". Подсъдимият бил назначен за пазач на запорираното имущество.

Подсъдимият Цонев погасил по-голямата част от задължението и се договорил с Държавния съдебен изпълнител да търси клиенти за камионите като средствата след продажбата им да постъпват за погасяване на задълженията му, а съдебният изпълнител да вдига запорите върху съответните МПС.

На 28.11.2013 г. „Такси Рони“ ЕООД – Сливен, представлявано от подс. Цонев като продавач, сключило договор за покупко-продажба на специален автомобил, марка „Liebherr UT 260“ W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ, със „Строителна фирма – Рила“ ЕООД – Кюстендил, с управител свид. А.М.. Купувачът бил представляван от пълномощника си – свид. Г.Г.. Продажната цена за МПС била 72 000 лв. Страните отразили в договора, че продажната цена била изплатена напълно по банков път, но в действителност се разбрали, след като купувачът регистрира автомобила в КАТ, едва тогава да бъде изплатена договорената цена на продавача.

Подписите на страните по договора били заверени от помощник-нотариус Ц.Ц., работещ към нотариус Николина Стойчева с рег. № 123, с район на действие – Районен съд – Сливен. За целта на 28.11.2013 г. подс. Цонев подписал пред помощник-нотариус Цондев декларация по чл. 264, ал.2 от ДОПК, в която посочил, че той лично, както и представляваното от него дружество "Такси-Рони" ЕООД нямало непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС. Преди да подпише въпросната декларация подс. Цонев се консултирал по телефона с негов счетоводител, който му потвърдил, че няма задължения.

За сделката била издадена фактура № 2000002861/28.11.2013 г. с доставчик "Такси Рони" ЕООД – Сливен и получател „Строителна фирма – Рила“ ЕООД, в която било отразено, че договорената цена от 72 000 лв. с ДДС ще бъде заплатена по банкова сметка ***. Сумата не е била изплатена, тъй като страните се договорили купувачът да я преведе, след като регистрира автомобила в КАТ. Автокранът бил откаран в гр. Кюстендил и при опита да го регистрира в МВР, купувачът разбрал, че е запориран.

Към 28.11.2013 г. размерът на публичните държавни задължения на "Такси Рони" ЕООД възлизал на 3 213.60 лв. Към същата дата, фирмата дължала на Община Сливен остатък в размер на 34 286 лв.

На 29.11.2013 г. "Такси Рони" ЕООД изплатило на Община Сливен сумата от 2067лв., на 17.12.2013 г. – 127 лв.; на 19.12.2013 г. – 32 091 лв., с които суми задълженията на дружеството към Община Сливен били изплатени изцяло.

По искане на Община Сливен, с Постановление от 17.02.2014 г. на държавния съдебен изпълнител при РС – Сливен изпълнителното производство било прекратено по отношение на Община Сливен. Производството останало висящо за неизплатени задължения към държавата, които към 07.04.2014 г. възлизали на 258 039 лв.

Подс. Ц. сключил споразумение с ТД на НАП за разсрочване на задълженията на „Такси-Рони“ ЕООД и на вноски продължил да ги издължава, а присъединеният взискател подавал молби до съдебния изпълнител за вдигане на запорите.

На 18.02.2014 г. подс. Цонев депозирал пред държавния съдебен изпълнител при СлРС молба за вдигане на запора, наложен върху специален автомобил марка „Liebherr UT 260“ W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ. Искането си мотивирал с продажбата на автомобила и невъзможността купувачът да го регистрира на свое име и да го ползва пълноценно. Към молбата приложил фактура № 2000002861/28.11.2013 г. и договора за покупко-продажба на МПС от 28.11.2013 г. Държавният съдебен изпълнител Киряков не вдигнал наложения запор върху МПС и сезирал прокуратурата за действията на подсъдимия.

Специален автомобил марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ, бил деклариран от "Такси Рони" ЕООД в Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен с декларация вх.№ 0220006122/31.07.2008 г. Приложен бил договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г.

Търговското дружество не заплащало своевременно пътния данък върху автомобила, който възлизал на 100 лв. годишно, съгласно Наредба за определяне размера на местните данъци на Община Сливен.

С АУЗД № 18/17.01.2012 г. Община Сливен установила задължение за дружеството за неплатен пътен данък за специалния автомобил за периода 2008 - 2011 г. в размер на 375 лв. главница и 82.59 лв. лихва;

С АУЗД № РА 000154/07.03.2013 г. Община Сливен установила задължение за дружеството за неплатен пътен данък за специалния автомобил за 2012 г. в размер на: главница – 100 лв. и лихва 5,28 лв.;

С АУЗД № РА 002784/08.11.2013 г. Община Сливен установила задължение за дружеството за неплатен пътен данък за специалния автомобил за 2013 г. в размер на: главница – 100 лв. и лихва 1,94 лв.

Данъците били изплатени, както следва:

- за 2008 год. с банков превод от 28.10.2013 г. – 119.48 лв. (75 лв. главница и 44.48 лв. лихва);

- за 2009 г. с банков превод от 29.10.2013 г. - 144.50 лв. (100 лв. главница и 44,50 лв. лихва);

- за 2010 г. и 2011 г. с приходна квитанция № 172950/04.12.2013 г. - 263.12 лв., в това число за 2010 г. – главница 100 лв. и лихва 39,90 лв. и за 2011 г. -главница 100 лв. и лихва 23,22 лв.

- за 2012 г. с приходна квитанция № 156256/24.10.2013 г. - 100 лв. главница и 11,71 лв. лихва;

- за 2013 г. с приходна квитанция № 172951/04.12.2013 г. - 85.82 лв. - в това число 83,33 лв. главница и 2,49 лв. лихва.

Съгласно чл. 60 ал.1 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се изплаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, т.е. данъкът за превозното средство в пълния му размер за 2013 г. е бил дължим към 30.10.2013 г. от "Такси Рони" ЕООД - Сливен. Към момента на разпореждане с процесния автомобил бил дължим и неизплатен пътният данък за същото МПС за 2010 г. и 2011 г. Към датата на извършеното разпореждане търговското дружество е имало неизплатени публични данъчни задължения за процесното МПС към Община Сливен в размер на 348.94 лв.

Видно от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза, остатъчната балансова стойност на движимите вещи /автомобили, влекачи, полуремаркета и др./ към момента на образуване на изпълнителното дело е в размер на 208421,10 лв. При извършена справка на касовите книжа на „Такси-Рони“ ЕООД и „Строителна фирма Рила“ ЕООД е установено, че няма отразени и извършени касови плащания към „Такси-Рони“ ЕООД – Сливен. Вещото лице сочи, че съотношението на задължението към Община Сливен към остатъчната балансова стойност на запорираните вещи е в размер на 117 %. Формиран е извод, че обезпечението е повече със 17% от дължимата сума към Община Сливен. Изрично експертът уточнява, че пазарната стойност на вещите е в пъти по-голяма от остатъчната им балансова стойност. Дадено е заключение, че остатъчната балансова стойност на обезпечаване задълженията към НАП – Бургас е на стойност 245101.92лв. и лихви 63579,44 лв. или съотношението е в размер на 80 %. Констатиран е запор на 79 движими вещи – коли, влекачи, ремаркета и др. Вещото лице отново подчертава, че пазарната стойност на вещите е в пъти по-голяма от остатъчната балансова стойност. Разпитан в съдебно заседание пред първата инстанция експертът поддържа заключението. В допълнение заявява, че през различните периоди обезпеченията, които са предоставяни от търговското дружество „Такси-Рони“ ЕООД първоначално са включвали само движимите вещи, а след това и недвижими имоти.

Описаната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от първостепенния съд, като същата се установява от събраните по делото доказателствени материали, взети в тяхната съвкупност. Следва да бъде даден кредит на доверие в основната част на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на изготвеното експертно заключение. Както събраните устно и непосредствено от първостепенния съддоказателствени източници – свидетелски показания, така и тези онези, които са надлежно приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред, имат отношение към изясняване на релевантните факти. Не се констатират съществени нарушения при анализа на събраните доказателства, макар първостепенният съд да е бил пестелив и лаконично да е изложил становището си за кредитиране на доказателствения материал изцяло.

Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в своята съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата, наведени от прокурора в обвинителния акт, определящи рамките на обвинението. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Ц.Ц., А.М. и Г.Г., които се намират в отношение на допълване помежду си. Тези показания съдържат безпротиворечива информация за сключената сделка по покупко-продажба на процесния специален автомобил между търговското дружество, представлявано от подсъдимия – „Такси-Рони“ ЕООД – Сливен и „Строителна фирма-Рила“ ЕООД – гр. Кюстендил. От посочените доказателствени източници се установява по категоричен начин между кои физически лица като представители на двете дружества е договорена продажбата, как е изслушана сделката, какви документи са издадени, платена ли е договорената цена. Тези показания са изцяло съответни на приобщените писмени доказателства досежно сключената сделка, поради което съдът им се довери като ги намери за последователни, логични и непротиворечиви.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.Д. в основната им част. Този свидетел, воден от защитата, заявява близки служебни и приятелски отношения с подсъдимия. Съдът намери, че показанията на свидетеля са правдоподобни в частта, в която съобщава знанието си за наложени през 2012г. запори по отношение имущество на дружеството на подсъдимия за задължения към общината, както че подсъдимият в края на 2013г. сключил договор за продажба на един кран, и че е разговарял със съдебния изпълнител да бъде свален запорът, наложен по отношение на този автомобил. Съдът изключи от доказателствения материал показанията на свид. Д. в частта, в която заявява мнението, че мислел, че подсъдимият не знае за наложения върху процесното МПС запор, както и че ако подсъдимият е знаел, че вещта е запорирана нямало да я продаде. В тази им част показанията съдържат лична оценка и предположения, а не съдържат възприети факти, поради което съдът не ги кредитира. Що се касае до информацията, съобщена от свидетеля, за взаимоотношения между подсъдимия и съдебния изпълнител, изразяващи се в предоставяне на пари назаем от подс. Цонев на съдебния изпълнител и възникнал в тази връзка конфликт помежду им, съдът намира, че в рамките на настоящия съдебен процес посочените данни стоят извън предмета на доказване, предопределен с обвинителния акт.

Съдът цени в основната им част и показанията на свид. И.П., който декларира, че е в служебни отношения с подсъдимия, тъй като работел в сферата на автомобилите. Свидетелят заявява, че всеки ден е във фирмата на подсъдимия и има преки впечатления от извършения от съдебния изпълнител опис на имущество на дружеството. Съдът кредитира показанията в основната им част, но ги намери за неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства в частта, в която свид. П. твърди, че подсъдимият не е знаел към момента на продажбата на автомобила за наложения запор. Обратното обстоятелство се установява от писмените доказателства, поради което съдът изключи само тази част от показанията на свид. П..

Що се касае до обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, същите следва да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Подсъдимият твърди, че е изплатил задълженията на дружеството към общината, а с НАП е постигнал договореност за разсрочване на плащанията. Признава, че са налице обезпечения на задълженията му. Декларира позиция, че не е трябвало да продава процесния автомобил, но е бил икономически притиснат и е трябвало да разрешава възникналите финансови задължения. Твърди, че е имал уговорка със съдебния изпълнител да търси клиенти за камионите, като след продажбата съдебният изпълнител следвало да вдига запорите. В посочената част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите съответстват и не се оборват от останалите доказателства по делото. Не се доверява само на тази част от обясненията, в която подс. Ц. посочва, че не е знаел, че камионът е запориран, тъй като съдебният изпълнител делял делата на две части. Това твърдение противоречи с писмените доказателства, поради което съдът не го кредитира.

Въззивният съд, както и първоинстанционният съд, съобрази и всички писмени доказателства, приобщени по делото, както приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза.

Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от настоящия състав и сходните констатации на първата съдебна инстанция мотивират извод, че делото е било попълнено с необходимите и относими доказателствени материали, като въз основа на същите СлРС е изградил фактическа обстановка и правни изводи, съответни на разпоредбите на процесуалния закон и подчинени на правилата на формалната логика.

Аргументирани са изводите на СлРС за оправдаването на подсъдимия и по двете обвинения, за които е предаден на съд. Настоящият състав на въззивния съд в рамките на осъществяваната проверка достигна до идентични правни изводи.

Относно обвинението срещу подс. Ц. за престъпление по чл.217, ал.3 вр. ал.1 от НК въззивният съд, както и първоинстанционният съд установи безспорно, че от обективна страна е осъществен съставът на повдигнатото обвинение. По делото чрез писмените и гласни доказателства категорично е доказано, че подс. Ц. на 28.11.2013г. се е разпоредил с процесния специален автомобил – автокран марка „Libherr UT 260”, с рег. № СН 5405 ВВ, собственост на „Такси Рони” ЕООД – Сливен, който автомобил към момента на разпореждането е бил запориран. Запорът е наложен със запорно съобщение на ДСИ Киряков при СлРС от 14.11.12 г. по изп. дело № 616/12 на СлРС, а автомобилът е бил оставен за пазене на подсъдимия с протокол за опис на движимо имущество от 10.10.2013г. по същото изпълнително дело. Следва да се отбележи, че защитата не оспорва извършеното деяние от обективна страна, а навежда само доводи за субективна несъставомерност, както и за приложението на чл. 9, ал.2 от НК. Тезата за липса на субективния елемент у подсъдимия при извършване на деянието по чл.217, ал.3 вр. ал.1 от НК макар и останала не коментирана в мотивите към присъдата на първата инстанция, не се възприема от настоящия въззивен състав. Наложеният запор върху процесния автомобил се установява от съобщението за налагането му и справката, изготвена от държавния съдебен изпълнител /съответно на л.42 и л.15 от ДП/. Видно от протокола за опис на движимо имущество от 10.10.2013г., приложен на л.11-13 от материалите по досъдебното производство, за пазач на вещите, включително на инкриминираното МПС, е определен подсъдимия К.Ц.. С оглед на тези доказателства съдът намира за доказано знанието на Ц. за наложения върху специалния автомобил запор. Разпоредителната сделка следва по време налагането на запора, описа на автомобила и назначаването на Ц. като пазач на описаното имущество. Тези обективни данни изключват възможността да бъде възприета защитната позиция за незнание на подсъдимия относно наложения запор на процесното МПС. Настоящият състав обаче, така както и първата съдебна инстанция, намира, че деянието макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, се характеризира с малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК във втората хипотеза на цитирания текст. Изложените в тази връзка подробни съображения от СлРС изцяло се споделят от въззивния съд. Съдебната практика и доктрината се обединяват в разбирането, че малозначителността на деянието е обусловена от констатация, че то не е общественоопасно поради невъзможност да упражни значимо за наказателното право отрицателно въздействие върху обществените отношения. Малозначителността може да се изрази в пълна липса на обществена опасност или в явно незначителното й проявление. В конкретния случай подсъдимият е извършил разпореждане с вещ, поставена под запор, оставена му за пазене, но сключената сделка не е поставила в опасност, нито увредила съществено обществени отношения във връзка с принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Напротив, подбудите за извършената продажба, видно от кредитираните доказателствени източници, са били удовлетворяване на задълженията на дружеството, собственост и представлявано от подсъдимия, за които е било образувано изпълнителното производство. Не може да се приеме и че са настъпили общественоопасни последици за собствеността или за принудителното изпълнение. Факт е, че договорената по сделката цена в размер на 72 000лв. е следвало да бъде преведена по банкова сметка ***-длъжник в банка ОББ, която видно от справката на съдебния изпълнител, приложена на л.15 от ДП, е била запорирана на 02.01.2013г. – тоест почти 11 месеца преди датата на разпореждането с процесния автомобил. Ако сумата е била платена от купувача, то същата е щяла да остане под запор и би била достатъчна да удовлетвори задължението на „Такси Рони“ ЕООД – Сливен, както към Община Сливен, така и публичните задължения към държавата. В цитираната справка на ДСИ Киряков е отразено, че към инкриминираната дата 28.11.2013г. размерът на публичните държавни задължения на „Такси Рони“ ЕООД е бил 3213.60 лв., а видно от справката на л.69 от ДП размерът на остатъчните задължения към Община Сливен към 28.11.2013 г. е бил в размер на 34 286 лв. В контекста на обсъждане незначителната обществена опасност на деянието следва да се съобразят и фактите, че в много кратки срокове след инкриминираната дата – в рамките на 20 дни, търговското дружество "Такси Рони" ЕООД е изплатило изцяло задълженията си към Община Сливен, за които е било образувано изпълнителното дело. Очевидно е, че извършената разпоредителна сделка не е застрашила или засегнала обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие деянието на подсъдимия характеристиките на престъпление. Тази конкретика, съотнесена към личността на подсъдимия – неосъждан, трудово ангажиран, с добри характеристични данни, мотивира настоящият състав да приеме, че макар формално подсъдимият да е осъществил признаците на престъпление по чл.217, ал.3 вр. ал.1 от НК, същото не е престъпно, поради явно незначителната му обществена опасност. С оглед на тези съображения, въззивният съд счита, че СлРС правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и е оправдал подс. Ц. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.217, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Липсва основание за ревизия на първоинстанционната присъда и по отношение на обвинението за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. В обвинителния акт, както и в протеста срещу присъдата на СлРС прокурорът излага становище, че помощник-нотариусът, пред когото е депозирана декларация по чл. 264, ал.2 от ДОПК от подсъдимия, е „орган на власт“ по смисъла на чл. 93, т.2 от НК. Подобна теза не намира подкрепа в последната цитирана разпоредба, съгласно която „орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняване на властнически функции. Помощник-нотариусът не попада в нито една от изброените категории, а разширително тълкуване е недопустимо в материалното наказателно право. В този смисъл, деянието на подсъдимия, описано фактически в обвинителния акт като потвърждаване на неистина в писмена декларация, подавана по силата на закон пред орган на власт, се явява обективно несъставомерно по чл. 313, ал.1 от НК. Тази констатация правилно е довела първоинстанционния съд до извод, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатите му обвинения. Наведените оплаквания в протеста на прокурора съдът намира за неоснователни, още повече че същите в голяма степен преповтарят тезата, изложена в обвинителния акт. Изводите на настоящиявъззивен състав за приложение на чл.9, ал.2 от НК спрямо обвинението по чл.217, ал.3 вр. ал.1 от НК и за обективна несъставомерност на второто деяние по чл.313, ал.1 от НК, не дават основание за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, каквото е искането в протеста.

Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 110/30.06.2015 г., постановена по НОХД № 1505/2014 г. по описа на РС – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА № 110/30.06.2015 год. по НОХД № 1505 /2014 год. по описа на СлРС

РП-Сливен е внесла против подсъдимия Красимир Ж. Цонев обвинителен акт по чл. 217 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 313 ал. 1 от НК .

В с.з. прокурора поддържа обвиненията и счита, че подсъдимия Цонев следва да бъде признат за виновен и по двете обвинения, като пледира да му бъдат наложени наказания при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква б от НК, като му бъде наложено наказание пробация включващо двете задължителни пробационни мерки, при периодичност 2 пъти седмично за срок от по 1 година, като на основание чл. 23 от НК определите общо наказание в размер на 1 година с двете пробационни мерки.

Разпитан в с.з. подсъдимия Цонев не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и дава обяснения.

Защитникът на подсъдимия моли съда да признае неговия подзащитен за невинен по повдигнатите от РП-Сливен обвинения.

Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Красимир Ж. Цонев бил управител и едноличен собственик на капитала на „Такси - Рони" ЕООД — гр. Сливен.

По молба на Община Сливен и приложен към нея АУЗД (акт за установяване на задължение по декларация) № 018/17.01.2012 г. срещу „Такси Рони" ЕООД било образувано Изп. дело № 616/2012 г. по описа на СИС Киряков при СлРС. По делото като взискател се присъединила и държавата, за дължими от „Такси Рони" ЕООД публични задължения.

На 14.11.2012 г. ДСИ при СлРС Ив. Киряков наложил запор върху МПС — собственост на търговското дружество — длъжник — специален автомобил, марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ. Запорното съобщение било изпратено в ОД -МВР — Сливен, сектор „Пътна полиция" на 14.11.2012 г. и вписано в регистъра на МВР на 15.11.2012 г.

На 10.10.2013 г. бил извършен опис на седемдесет и девет движими вещи /коли, влекачи и др./ на длъжника, оценени от вещо лице по изпълнителното дело на стойност над два милиона лева, сред които било и посоченото МПС„Liebherr UT 260". Подсъдимият бил назначен за пазач на запорираното имущество.

Подсъдимият Цонев погасил по-голямата част от задължението и имал уговорка с ДСИ Киряков да си търси клиенти за камионите като средствата след продажбата им ще се постъпват за погасяване на задълженията му, а ДСИ Киряков ще вдига запорите върху движимите вещи.

На 28.11.2013 г. „Такси Рони" ЕООД - Сливен, представлявано от подс. Цонев като продавач, сключило договор за покупко продажба на специален автомобил, марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ, със "Строителна фирма - Рила" ЕООД — Кюстендил, с управител св. А.М. Миланов. Купувачът бил представляван от пълномощник св. Г.Б.Г.. Продажната цена за МПС била 72 000 лв.

Страните в договора удостоверили, че продажната цена била изплатена напълно по банков път, но на практика се разбрали, след като купувача регистрира автомобила в КАТ тогава да изплатят сумата на продавача.

Подписите на страните по договора били заверени от помощник — нотариус
Цондю Цондев, работещ към нотариус Николина Стойчева с рег. № 123, с район на действие СлРС. За целта на 28.11.2013 г. подс. Цонев подписал пред помощник-нотариус св. Цондю Цондев декларация по чл. 264, ал.2 от ДОПК, в която удостоверил, че той лично, както и представляваното от него дружество "Такси-Рони" ЕООД нямало непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС. Преди да подпише въпросната декларация Цонев се консултирал по телефона с негов счетоводител, който му потвърдил, че няма задължения, но в хода на съдебното следствие не беше посочено от подсъдимия това лице.

Изготвена била фактура № 2000002861/28.11.2013 г. с издател "Такси Рони" ЕООД — Сливен, за получена сума от 72 000 лв. с ДДС, заплатена по сметка на фирмата, по банков път. В действителност сумата не била изплатена, тъй като страните се договорили купувачът да я преведе, след като регистрира автомобила в КАТ. Автокранът бил откаран в гр. Кюстендил и едва тогава, при опита да го регистрира в МВР, купувачът разбрал, че е запориран.

На 02.01.2013 г. всички банкови сметки на фирмата също били запорирани.

На 29.11.2013 г. "Такси Рони" ЕООД изплатило напълно задължението на Община Сливен на вноски от 2 067 лв.; на 17.12.2013 г. - 127 лв.; на 19.12.2013 г. - 32 091 лв.

По искане на Община Сливен, с Постановление от 17.02.2014 г. на ДСИ Киряков изпълнителното производство било частично прекратено по отношение на Община Сливен.

Производството останало висящо за неизплатените задължения към държавата, които към 09.04.2014 г. възлизали на 258 039 лв.

Цонев сключил споразумение с ТД на НАП за разсрочване на задължението и на вноски продължил да издължава, а присъединеният взискател подавал молби до ЧСИ за вдигане на запорите.

На 18.02.2014 г. подс. Цонев депозирал пред ДСИ Киряков молба за вдигане на запора, наложен върху специален автомобил, марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ. Искането си мотивирал с продажбата на автомобила и невъзможността купувачът да го регистрира на свое име и да го ползва пълноценно. Към молбата приложил фактура № 2000002861/28.11.2013 г. и договора за покупко-продажба на МПС от 28.11.2013 г. ДСИ Киряков не вдигнал наложения запор върху МПС и сезирал прокуратурата за установеното закононарушение.

Специален автомобил, марка „Liebherr UT 260" W09626000DEL05006 с рег. № СН 5405 ВВ, бил деклариран от "Такси Рони" ЕООД в Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен с декларация вх.№ 0220006122/31.07.2008 г. Приложен бил договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г.

Фирмата не заплащала своевременно пътния данък върху автомобила, който възлизал на 100 лв. годишно, съгласно Наредба за определяне размера на местните данъци на Община Сливен. Защото автомобила го няма?-Има договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г.

С АУЗД №18/17.01.2012 г. Община Сливен установила задължение за дружеството за неплатен пътен данък за специалния автомобил, за периода 2008 - 2011 г. в размер на 375 лв. главница и 82.59 лв. лихва;- Защото автомобила го няма?-Има договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г.

С АУЗД №РА 000154/07.03.2013 г. Община Сливен установила задължение за дружеството за неплатен пътен данък за специалния автомобил за 2012 г. в размер на: главница —100 лв. и лихва 5,28 лв.;- Защото автомобила го няма?-Има договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г.

С АУЗД №РА 002784/08.11.2013 г. Община Сливен установила задължение за дружеството за неплатен пътен данък за специалния автомобил за 2013 г. в размер на: главница -100 лв. и лихва 1,94 лв.- Защото автомобила го няма?-Има договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г.

Внимание! ВЪПРЕКИ, че автомобила го няма?-Има договор за закупуване на МПС от 23.04.2008 г. ДАНЪЦИТЕ СА ПЛАТЕНИ!!!

Данъците били изплатени, както следва:

за 2008 год. с банков превод от 28.10.2013 г. — 119.48 лв. (75 лв. главница и 44.48 лв. лихва);

за 2009 г. с банков превод от 29.10.2013 г. - 144.50 лв. (100 лв. главница и 44,50 лв. лихва);

за 2010 г. и 2011 г. с приходна квитанция № 172950/04.12.2013 г. - 263.12 лв., в това число за 2010 г. - главница 100 лв. и лихва 39,90 лв. и за 2011 г. -главница 100 лв. и лихва 23,22 лв.

за 2012 г. с приходна квитанция № 156256/24.10.2013 г. — 100 лв. главница и 11,71 лв. лихва;

за 2013 г. с приходна квитанция № 172951/04.12.2013 г. — 85.82 лв. — в това число 83,33 лв. главница и 2,49 лв. лихва.

Съгласно чл. 60 ал.1 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се изплаща на две равни вноски в следните срокове: от 01 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, т.е. данъкът за превозното средство в пълния му размер за 2013 г. е бил дължим към 30.10.2013 г. от "Такси Рони" ЕООД - Сливен. Към момента на разпореждане с процесния автомобил бил дължим и неизплатен пътният данък за същото МПС за 2010 г. и 2011 г.

Към датата на извършеното разпореждане търговското дружество е имало неизплатени публични данъчни задължения за процесното МПС към Община Сливен в размер на 348.94 лв. Внимание!, Къде е законна?

Задължението за подаване на декларация при прехвърляне собствеността върху МПС е регламентирано в чл. 264, ал.2 от ДОПК.

Според представителят на РП-Сливен помощник-нотариусът, пред когото е представена декларацията, в която са потвърдени неистини покривало понятието „Орган на властта" по смисъла на чл. 313 ал.1 от НК, тъй като бил натоварен с упражняване на властнически функции (чл. 93 т.2 от НК).

По делото беше назначена и изготвена съдебно икономическа експертиза и е отговорено от вещото лице на поставените му въпроси.

Подсъдимият Красимир Цонев е български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно икономическа експертиза. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели: Цондю Цондев, А. Малинов, Г. Г., Г. Дандаринов и И. Петков, тъй като същите са убедителни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира обясненията на подс. Красимир Цонев.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно в хода на съдебното следствие се установи, че подс. Цонев, се разпоредил със запорирана вещ / специален автомобил, марка „Libherr UT 260”, с рег. № СН 5405 ВВ, собственост на „Такси Рони” ЕООД-Сливен, запориран със запорно съобщение на ДСИ Киряков при СлРС от 14.11.12 г. по изп. Дело № 616/12 на СлРС, оставен му за пазене с протокол за опис на движимо имущество от 10.10.13г. по цитираното изп. дело-престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Съдът счита, че извършеното от подс. Цонев, деяние попада в правните параметри, заложени в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, съгласно която, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано-непрестъпно, става по линия на два варианта-липса на обществена опасност, поради малозначителност на деянието, както и извеждане на обществената опасност на деянието, но с характеристика на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност-два от признаците, правещи кое да е престъпление такова, а при стигане до извода за липса на обществена опасност, се постига и заключението за липса на противоправност-друг признак на престъплението. Настоящата инстанция счита, че малозначителността на конкретното деяние се характеризира с критериите поставени във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и дееца за неговата явна незначителност, следва да се направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на конкретна защита. Въпреки, че с процесното деяние е реализирана обществена опасност съдът счита, че по степен тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие то качеството на престъпление. Не са налице и двете характеристики на престъплението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца и затова случая следва да доведе до извода за ненаказуемост на дееца, дори и при формалното осъществяване признаците на състава на престъпление по чл. 217, ал. 3, вр., ал. 1 от НК. Конкретиката на настоящия казус очертава извършителя като лице без наличие на данни за степен на негова лична опасност Цонев не е осъждан, а от характеристичните му данни става ясно, че не е придобил лоши противообществени навици и е съдействал за разкриване на престъплението. Подбудите му не са били непременно да наруши закона, а целта му е била да изплати задължението си. Стойността на обезпеченото със запор движимо имущество е в пъти по-голямо от стойността на веща, с която се е разпоредил и интересите на кредиторите са били гарантирани. Действително сумите по задължението се събират в резултат на усърдието на държавния съдебен изпълнител, но в теорията и практиката е прието, че предметът на престъплението трябва да има стойност, оценима в пари и тази стойност трябва да е в такъв размер, че да обезпечи цялото вземане или поне значителна част от него. Само тогава обектът на престъплението ще бъде засегнат в степен, която да оправдава наказателно правната му закрила и прокурора е трябвало да вземе това предвид. Всичко изложено до тук мотивира съда да отбележи, че вярата на гражданите в справедливостта на закона се подържа именно като спецификата на всеки отделен случай се взема под внимание и санкциите се прилагат като се съобразява принципа на съразмерност и справедливост, както и целта на закона.

Настоящият съдебен състав намира, че деянието осъществено от подсъдимия не може да се субсумира под нормата на чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като липсва основен елемент от фактическия състав от обективна страна, а именно: инкриминираната декларация да се дава по силата на определен конкретен нормативен акт-закон, указ или ПМС пред орган на власт, за да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства. Безспорно е, че представянето на писмена декларация относно установяване липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения, е залегнало като изискване в нормативен акт-ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ДОПК прехвърлянето на собствеността върху МПС се извършва след предоставяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС. В посочената разпоредба не е уточнено, че декларацията следва да бъде подадена до орган на власт, както и кой е този орган. Тълкуването на нормата на чл. 264, ал. 2 от ДОПК следва да бъде в контекста на всички останали законови разпоредби, уреждащи прехвърлянето на права върху движими вещи. Съгласно закона за задълженията и договорите прехвърлянето на собственост върху моторни превозни средства, се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е изискване за тяхната действителност. Извършването на такава сделка е единствено в компетентността на нотариусите, действащи в района, където се намира движимата вещ. В конкретния случай процесната декларация е подадена пред помощник нотариуса. Нотариуса обаче, съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 2 от НК, не е „орган на власт”, тъй като не е натоварен с властнически правомощия и не е част от органите на държавната власт, на държавното управление, на съдебната власт, както и на служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Още повече в чл. 9, ал. 1 от закона за нотариусите и нотариалната дейност е предвидена несъвместимост на нотариусът на бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник, да заема длъжност в държавен или общински орган, да работи по трудово правоотношение и други, което допълнително обуславя липсата на властнически функции при нотариусите. Предвид изложеното съдът не споделя доводите на представителя на РП-Сливен, че помощник нотариусът, пред когото е представена декларацията, в която са потвърдени неистини покрива понятието „Орган на властта" по смисъла на чл. 313 ал.1 от НК, тъй като е натоварен с упражняване на властнически функции (чл. 93 т.2 от НК), поради което ги намира за неоснователни. След като декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК не е била подадена пред орган на власт и след като правното основание за тяхното подаване не е предвиждало подаването им пред орган на власт се налага извода, че конкретното поведение на подсъдимия във връзка с попълването /подписването/ на тази декларация и предоставянето и пред нотариуса се явява несъставомерно по чл. 313, ал. 1 от НК.

В тази връзка съдът призна подс. Цонев за невинен и го оправда по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 217 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 313 ал.1 от НК.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.