КОИ ФИРМИ ОГРАБВАТ СЛИВЕН???

КОИ ФИРМИ ОГРАБВАТ СЛИВЕН???

 ФИРМИТЕ ВСИЧКИ НЕ СЕ СПОМЕНАВАТ, АКО ИЗЛЯЗАТ ТОГАВА ИНСПЕКТОРИТЕ ПО ТРУДА ЩЕ ТРЯБВА ДА ВЛЯЗАТ В ЗАТВОРА!!!

 Сливенска фирма „ЕКОПРОМ” ООД, укрива от държавата доходи, като я ограбва!

фирма „Екопром” ООД- гр. Сливен, МОЛ: Трифон Стефанов Стефанов, Булстат: 119021835

Сигнал за нарушение, какво трябва да се направи на тези фирми които ПРИКРИВАТ!
1 Фирми, които наемат работна ръка без договори- в Сливен са много!
2 Тези фирми, които не плащат на наетата работна ръка и ги изнудва.
3 На Фирма, която се установи, че е наемала или наема работна ръка без договор, да и се отнемат правата и да бъде заличавана от НАП.
4 Ако се докаже, че работодател или се потвърди, че е извършвал тези нарушения, това да се смята за престъпление, като незаконно забогатяване и се подведе под съдебна отговорност, да бъде криминализирано неплащането на осигуровки.
5 Придобитото имущество през периода на фирмата, да бъде отнемано в полза на държавата, а ако е продадено през този период с цел да бъде прикрито или да се заличат следите, да се носи отговорност по НК над 10 години.

Тенденцията за трайно растяща безработица сякаш развързва ръцете на някои работодатели относно плащането на по-ниски осигуровки или въобще за наемане на работници без осигуровки, за забавяне изплащането на заплатите и други прояви на некоректност към служителите им. Шефовете често разсъждават така: „За твоето място чакат десетина човека“ и принуждават наетия персонал да превива гръб и да се примирява с осигуряването си на базата на по-ниско от реалното си заплащане.
Отдавна е ясно, че са наложени драстични законодателни промени в защита на работника. Идеята да бъде криминализирано неплащането на осигуровки не е нова.
Съгласно това предложение за промени в Наказателния кодекс за виновен се смята работодателят, а не както преди година се предвиждаше вината за неподписване на трудов договор да носи и работникът. Затвор за неплатени осигуровки и заплати! Не може всеки селски тарикат да лъже държавата и да НЕ плаща на работниците, а в същото време да се вози в автомобил за 200 000 лева. 
КРАЙНО ВРЕМЕ Е ТЕЗИ СКЪПИ ПРИДОБИВКИ ДА ИМ СЕ ОТНЕМАТ!
На въпроса: „Ще има ли работодатели в затвора за неплащане на осигуровки?“ отговорът е кратък – ДА, това е спасението на страната ни от тези незаконно забогатели фирми. Целта на тези промени ще бъде изпълнена, ако се възпитат – и работниците, и работодателите, да отстояват правата си и да си спазват задълженията.
НЕ СЕ УСПОКОЯВАЙТЕ, че живеем в България и няма кой да Ви хване, особено НАП и ГИТ. Ще дойде момента, в който държавата под натиска на Европейския съюз ще започне да Ви хваща, защото им вземате парите и ги лъжете безогледно!!!!!
Какви са тези работодатели, които се подиграват с Нас?!
Те издевателстват над Нас, отнасят се като към РОБИ и плащат жълти стотинки.Такива нямат работа в Сливен да се подиграват с мизерията ни. Стига ни, че го правят на своя територия!
Това е спасението на българския работник- да има ред, контрол и система на управление наложени върху работодателите!!!
Идеята в Наказателния кодекс да има цяла глава "Престъпления против труда". Обсъжда се в нея като престъпления за затвор да станат неплащане на осигуровки, извършени нападения заради проверки срещу инспектори от Главната инспекция по труда или Националния осигурителен институт.
Инспекторите, които вземат пари от работодатели, за да прикрият престъпленията им да бъдат съдени и в затвора! 
Трябва да отиват в затвора тези инспектори по труда, които се подиграват с труда на безработните от Сливен, като не правят проверки на тези фирми, който са им известни.
Фирмите, които са на територията на града, и инспекторите който ги прикриват ще бъдат подробно и поименно подадени до ЕС и комисията в НС.
Който е доста нащрек към такива проблеми да се заеме с ХЪС със журналистически разследвания по повод горепосочената тема. 
Бъдете журналисти и ПАТРИОТИ!

Нека се спрем на някои фирми, които злоупотребяват с човешкия труд- фирма „Рикас” ООД- Сливен, „ ФИШКОМ” ООД- Сливен, „Екопром” ООД-Сливен има и други.

НИСАН-а на Трифон, кой съдия изпълнител ще го обяви за продан?

Нека Ви дам пресен пример от своя личен опит с още една такава фирма: „ЕКОПРОМ” ООД с МОЛ: Трифон Стефанов Стефанов. Работник започва работа в тази фирма и един месец стои без трудов договор с първоначална заплата 90 лв. при работени 25 дена, които включват всички недели и 12 работни часа. След подаден сигнал до Инспекцията по труда- Сливен, след проверката им се пускат 4 часови трудови договори на работниците. Работниците работят над 8 часа, 6 дни в седмицата. При повторен сигнал, договора става на 8 часа за пет дни в седмицата, които само по договор са пет, а фактически са шест! След напущане на работата започна да излиза истината на яве, която Инспекцията по труда я знае, а тя е от години и е ясна за всички работници.

1.  На месец имаме 20 работни дни, включително неделите и празниците, с над 8 часово работно време.

2.  Извънредният труд не се заплаща, както неделите и празниците, които от КТ се равняват на 200%.

3.  След напущането установявам: има 10 работни дни и всички останали са пуснати като неплатени.

4.  Платени са осигуровки за 10 работни дни, а останалите от месеца работни дни не се изплащат.

5.  При една година трудов стаж, си осигурен за 6 месеца, а другата половина, която трябва да влезе в НАП, тя се прибира в „джоба” на фирмата.

6.  При законоустановения трудов договор работниците се водят на работа 8 часа, а реално са на 4 часов работен ден, което Инспекцията по труда го прикрива.

Много работодатели разчитат на това, че работниците не знаят правата си и много служители са прецакани именно поради тази причина. Но имайте предвид, че хиляди фирми в България вече са отнесли глоби, (глобата е в рамките на 15 000 лв.) за неизплащане на заплати, а в Сливен няма кой да ги ЕМНЕ!

Обръщам се към всички работници да си потърсят правата и да имат претенции към бившите си работодатели за неплатени осигуровки за работния период. Имате право дори да го осъдите да Ви ги плати, като заведете трудово дело срещу него. Този вид правни спорове са освободени от такси.

Вътрешни, а не външни сили попречили за довършването на проект за спортен комплекс със състезателна писта край Сливен

Вътрешни, а не външни сили попречили за довършването на проект за спортен комплекс със състезателна писта край Сливен

Колкото повече години минават, толкова повече човек осъзнава, че в някои свои решения другарят Тодор Живков просто е изпреварвал времето си. Макар и ползваща се с огромно недоверие на Запад като най-верен сателит на СССР, България е успяла не просто да убеди Международната автомобилна федерация (ФИА), която държи правата на състезанието, да одобри проект за създаване на такава писта, но основните трасета и инфраструктура дори са били построени. За 6-те години от възникването на идеята през 1984 г. до падането на социализма държавата е вложила 25 млн. лева в строежа и са били осигурени още $800 млн. инвестиции от три чужди фирми. Ако всичко е вървяло по план, той е предвиждал през 1992 г. вече да имаме лицензирана писта за Формула 1.

Няколко месеца се спори къде е най-подходящият терен. Вариантите са два – край Самоков или в землището на Сливен. През 1985 г. надделява лобито на Георги Йорданов, който е родом от града на стоте войводи и е един от активно ангажираните в инициативата. Сливен побеждава и заради близостта му до морето, но и защото наблизо има летище, което днес е изоставено, но в средата на 80-те е имало капацитет да обслужва както граждански, така и карго самолети. Веднага след взетото решение новината е оповестена и в някои тогавашни медии. Решено е пистата да е в местността Романуша, източно от Сливен, буквално на метри от пътя София-Бургас. Използва се естественият релеф на местността. Теренът там е равнинен, с неплодородна песъчлива почва. Допълнително улеснение е фактът, че земята е изцяло държавна и лесно може да влезе като апортна вноска в бъдещия спортен комплекс.

За да се провежда Формула 1, изискванията са наблизо да има съвременен хирургически комплекс с хеликоптерна площадка, готов във всеки момент да приеме ранени пилоти. А също луксозни три- и четиризвездни хотели. Оборудването в болницата е щяло да е изцяло американско. А хотелите – част от световноизвестни вериги. Планирало се още в Романуша да се изградят картинг писта, къмпинг с 320 места, паркинг за 30 000 автомобила, хотел, бунгала, тенис кортове и игрища за волейбол и футбол, технически център, хеликоптерна база.
Преговорите с чуждите инвеститори са водени основно през 1988 и 1989 г. във Виена и Мюнхен, докато едновременно върви и строежът на трасетата. Общата им дължина е 4 266.95 м. Половината са прави отсечки. Завоите са общо 13, като на всеки километър са по три – 8 десни и 5 леви. Наклоните по тогавашните стандарти не е трябвало да са по-големи от 20% при изкачване и 10% при спускане. При нас те са съответно 4,1% и 5,8%, а разстоянието между най-високата и ниска точка е 56 метра. Стартовата права е с дължина 697,19 м. Първоначалният вариант е предвиждал ширината при стартовата полоса да е 15 м, в останалата част да се свива до 11.

Според специалистите, ако тя не е била приета, целият спортен комплекс е можело да бъде завършен преди преломната 1989 г. и политическите промени е нямало как да се отразят.

Самата писта е проектирана от инж. Румил Гърнев от “Пътпроект” – София, чийто екип е автор и на автомагистралите “Люлин” и “Тракия”. Първият асфалт, положен между селата Цалапица и Мало Конаре по протежението на “Тракия”, част от който е запазен и до днес, е с грапава настилка. Целта е тя да се тества преди след това с нея да се оборудва и българската писта за Формула 1. Напълно готови и асфалтирани са подходните отсечки към пистата. За обработката на терена са се ползвали скрепери, оборудвани с ножове за рязане на почвата, които толкова бързо са се износвали, че се е налагало всяка седмица да се сменят.

В Сливен пък пристигат хирурзи от Хюстън, за да подберат български лекари, които по-късно е трябвало да летят до САЩ на обучение за работа в бъдещата модерна болница. С пълна пара върви строежът и на хирургическия комплекс в Сливен – десететажна сграда, първата болнична постройка у нас с площадка за хеликоптери. Водят се преговори с “Шератон” и “Хилтън” да управляват бъдещите 6 хотела около пистата. Единият, макар и непостроен, е кръстен “Тоида” и дори се сдобива с управител, който почти цяла година получава заплата. Причините за прекратяването на строежа можем да ги търсим на две места. През 1985 г. страната ни започва да строи спортното съоражение успоредно с братска Унгария. Унгарците обаче първи успяват да звършат своята писта и то в рекордно кратки срокове. Работата по строежа на съоръжението там започва на 1 октомври 1985 година и завършва осем месеца по-късно, с което “Хунгароринг” става най-бързо построената писта за Формула 1. Трасето, отстоящо на 20 км от Будапеща отваря врати на 24 март 1986 г. и веднага става част от календара на Формула 1. Така 4. 381 километровата отсечка в Могьород става първата писта в Източна Европа, на която се провежда кръг от шампионата, още по-времето на Студената война.

Това развитие на нещата до известна степен обезмисля изграждането на второ трасе за провеждане на високоскоростна надпревара в социалистическия блок и българският проект започва бавно да губи инерция още в самото си начало. Въпреки тези обстоятелства обаче, макар и бавно нещата край Сливен се движат, а краят им идва едва след промените през 1989 г. Затова има основание да се счита, че главната причина за замразяването на мащабното спортното съоражение си е изцяло вътрешна. След 10 ноември в управлението на държавата си остават кадрите на БКП. Местните амбициозни ръководители са заменени с нови партийци, но много от тях вече нямат национално мислене. На държавно ниво Андрей Луканов и правителството му са жив пример за това. Така с решението му за спирането на строежа свършва и приказката, че в България ще се провеждат състезания от Формула 1.

Докато правителството на Борисов оглуши републиката само след една проучвателна среща, управлявалият по онова време кабинет на Георги Атанасов е свършил достатъчно работа, преди да огласи новината. "Нашият проект беше многомащабен - трасето бе предвидено да отговаря на изискванията за провеждане едновременно на автомобилни ралита и на състезания с камиони", припомня си тогавашният вицепремиер Георги Йорданов - министър на културата и спорта и един от хората, които активно са били ангажирани в инициативата.

Макар и ползваща се с огромно недоверие на Запад като най-верен сателит на СССР, България е успяла не просто да убеди Международната автомобилна федерация (ФИА), която държи правата на състезанието, да одобри проект за създаване на такава писта, но основните трасета и инфраструктура дори са били построени. За 6-те години от възникването на идеята през 1984 г. до падането на социализма държавата е вложила 25 млн. лева в строежа и са били осигурени още $800 млн. инвестиции от три чужди фирми. "Ако всичко вървеше по план, то той предвиждаше

Днес почти изградената писта, със заровените в нея 25 млн. лева стои изоставена. Основите на малко над 4 километровото трасе, както и изградените отводнителните системи могат да бъдат видени и днес. Край тях се виждат само скелети на животни, а в далечината – силуетите на сливенските блокове. Недостроената сграда на хирургическия комплекс е продадена и съборена, а интерес от страна на чужди и наши инвеститори за дострояването на комплекса липсва. Преди 3 години във Фейсбук е сформирана групата „Искаме автомобилна/мото писта Сливен да бъде завършена”, която към момента има 1300 последователи. Ние също подкрепяме тази инициатива и не ни остава нищо друго, освен да и пожелаем успех!

Източник: Божидар Божков (в-к „Сега”) и други материали по темата.