Каква е давността на задълженията и вземанията?

Каква е давността на задълженията и вземанията?Какво е давността?

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред.

Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане.

Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения.

Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а именно: за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания.

Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и вземанията на всички останали физически и юридически лица.

Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания – в ДОПК. За глобите и имуществените санкции давността се урежда в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Давността по ЗЗД

Общата давност за частни вземания е петгодишна. От това правило обаче има някои изключения:

• Давността е тригодишна за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност".
  Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишна.
• Давността е едногодишна за вреди при превоз на товари и пътници.

Важно е да се знае, че давността се спира и не тече докато трае съдебният процес относно вземането.

Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давността по ДОПК

Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) - до издаването на акта (включително и за издаване на ревизионен акт, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Давността по ЗАНН

За задълженията за глоби (наложени на физически лица) или имуществени санкции (наложени на еднолични търговци или юридически лица) давността е двегодишна.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок.

Ако обаче е образувано изпълнително дело за събиране на глобата/имуществената санкция при публичен изпълнител или при ЧСИ, давността е общата петгодишна, респ. десетгодишна давност по ДОПК.

Възражение за давност

По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност.

автор: адв. Йордан Костов