ТИМ – отборът, който превзе България -Архивите са живи - трета част

МАСТОДОНТЪТ „ХИМИМПОРТ”

„ЦКБ груп“

Това е компанията в структурата на „Химимпорт“, чиято основна цел е оптимизирането на активите на холдинга във финансовата сфера, в това число разработването и осъществяването на стратегическа програма за развитие на дружествата от сектора, съобразно дългосрочните цели на холдинга в областта на финансовите услуги. „ЦКБ груп“ активно подкрепя и координира дейността на дъщерните си дружества, като подпомага компаниите от холдинга чрез широк спектър консултантски услуги при дейности, свързани с финансовите и капиталови пазари.

– Банка ЦКБ:

Централна кооперативна банка е лидер в обслужването на аграрния сектор в България, като нейна цел и в бъдеще ще е да отстоява водещите си позиции, разширявайки обхвата и обема на операциите си със селскостопанските производители в цялата страна. Едновременно с това, ЦКБ приоритетно развива банкирането на дребно и картовите разплащания, като предлага продукти и услуги на физически лица, малки, средни предприятия и корпоративни клиенти от другите отрасли на икономиката. ЦКБ има 52 клона и 214 офиса в страната, а към 31 декември 2008 г. общият брой на заетите лица в банката е 1812 души.

През декември 2005 г. ЦКБ получи разрешение от Централната банка на Кипър да открие първия си чуждестранен клон в Никозия. От 2008 г. ЦКБ притежава „Централна Кооперативна Банка Скопие“. През последните години ЦКБ е придобила 6 търговски банки в България, обявени в несъстоятелност: Банка за земеделски кредит, Кредитна банка, Добруджанска банка, Капиталбанк, Кристалбанк и Международна банка за търговия и развитие.

– Застрахователно акционерно дружество „Армеец“: Чрез „ЦКБ груп“ от юли 2002 г. „Химимпорт“ придоби 91,92% от капитала на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“, създадено през април 1996 г. с основни акционери Министерството на отбраната и търговски дружества от системата на МО. „Армеец“ е с капитал 15,02 млн. лв. и към днешна дата (2009 г.) е безспорен лидер на пазара на авиационно застраховане с пазарен дял от 42,5% и начислена премия в размер на 6,3 млн. лв. Пазарният дял на дружеството при застраховки „Каско на МПС“ е 13%, а премийният приход възлиза на 90 млн. лв. Компанията продължава да бъде един от лидерите на пазара на застраховки „Злополука“ и „Помощ при пътуване“ и отчита като успех увеличаващия се дял на имуществените застраховки. В края на март 2008 г. компанията присъства в над 80 града чрез 56 агенции и 45 представителства, а броят на щатните служители на „Армеец“ е 500 души.

– Застрахователно еднолично акционерно дружество „ЦКБ живот“ ЗЕАД „ЦКБ живот“ извършва дейност с предмет „Животозастраховане“ и притежава лиценз, издаден от Комисията за финансов надзор на 31 октомври 2007 г.

– „Здравноосигурителна компания ЦКБ“ ЕАД „Здравноосигурителна компания ЦКБ“ притежава лиценз за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване чрез предлагане на пет здравноосигурителни пакета. Главната цел, която стои пред ръководството, е да предоставя на осигурените лица професионални медицински услуги с високо качество, които да отговарят в пълна степен на европейските стандарти чрез изградена мрежа на територията на цялата страна.

– Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ – Сила“ ПОАД „ЦКБ – Сила“ е създадено през февруари 1994 г. и е едно от първите на пазара на допълнително пенсионно осигуряване в страната. То управлява три лицензирани фонда за допълнително пенсионно осигуряване – Универсален пенсионен фонд „ЦКБ – Сила“, Професионален пенсионен фонд „ЦКБ – Сила“ и Доброволен пенсионен фонд „ЦКБ – Сила“. Клиентите на дружеството се обслужват и чрез клоновата мрежа на ЦКБ. В управляваните от „ЦКБ – Сила“ пенсионни фондове към края на 2008 г. се осигуряват 180 965 лица, което представлява 4,97% пазарен дял. През 2009 г. се очаква ПОД „Лукойл-Гарант“ и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване да се влеят в „ЦКБ – Сила“ и съответните фондове. Вливането ще удвои пазарния дял на „ЦКБ – Сила“.

– Пенсионноосигурително дружество „Лукойл Гарант – България“ АД „Лукойл Гарант – България“ е учредено през 2000 г., през март 2007 г. „Химимпорт Инвест“, мажоритарен собственик на „Химимпорт“ придоби 84,6% от капитала на дружеството. То също управлява три фонда за допълнително пенсионно осигуряване – универсален, професионален и доброволен. Към 31 декември 2008 г. балансовата стойност на активите на управляваните от „Лукойл Гарант – България“ пенсионни фондове е в размер на 118,56 млн. лв., а броят на осигурените лица е 163 130.

– Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“ АД През септември 2005 г. „Химимпорт“ придоби 49,28% от третото по активи и пазарен дял пенсионноосигурително дружество в страната – ПОК „Съгласие“. Регистрираният основен капитал на компанията е в размер на 7 млн. лв.

– УД „ЦКБ асетс мениджмънт“ ЕАД „ЦКБ асетс мениджмънт“ е учредено като управляващо дружество през 2006 г. и притежава лиценз от Комисията за финансов надзор за управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип. От началото на юни 2007 г. дружеството управлява три договорни фонда с различен рисков профил: „ЦКБ Лидер“ – агресивен тип договорен фонд с инвестиционна стратегия, целяща максимален доход на инвестициите при поемане на умерен до висок риск, „ЦКБ Актив“ – балансиран тип договорен фонд с поемане на умерен риск и осигуряване ликвидност на инвестициите в дялове на фонда, и „ЦКБ Гарант“ – консервативен тип договорен фонд, чрез който инвестициите на притежателите на дялове реализират доход при поемане на минимален риск. Към 31 декември 2008 г. управляваните от УД „ЦКБ асетс мениджмънт“ активи са в размер на 12,73 млн. лв., а в края на първото тримесечие на 2009 г. възлизат на 24,51 млн. лв.

– „Кепитъл мениджмънт“ АДСИЦ

„Кепитъл мениджмънт“ е акционерно дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на вземания. „Химимпорт“ притежава 23,08% от капитала чрез дъщерното си дружество „Армеец“. Предметът на дейност на „Кепитъл мениджмънт“ обхваща набиране на средства чрез издаване на ценни книжа и инвестиране на набраните парични средства във вземания (секюритизация на вземания), покупко-продажба на вземания, както и извършване на други търговски дейности, пряко свързани с покупко-продажбата и/или секюритизацията на вземания. Дружеството структурира портфейла си, като инвестира в различни видове вземания, дължими от субекти в различни отрасли на икономиката в различни региони на България. „Кепитъл мениджмънт“ е регистрирано с капитал от 0,5 млн. лв. За налагането на „Кепитъл мениджмънт“ в бранша и за реализиране на доходност от вложените инвестициите дружеството разчита на опита и авторитета на обслужващото го дружество „Финанс консултинг“ ЕАД, което, оперирайки на пазара на вземания в течение на вече десетилетие, разполага с юристи и икономисти с необходимите познания и опит.

– „Бългериън авиейшън груп“ ЕАД

Инвестициите на „Химимпорт“ в авиационния отрасъл са реализирани основно чрез дружеството „Бългериън авиейшън груп“, бивше „Балкан Хемус груп“ ЕАД. „Бългериън авиейшън груп“ е учредено през 2003 г. с цел придобиване чрез дъщерното си дружество „Хемус холд“ ЕООД на 51% от капитала на „Хемус Ер“. В началото на 2004 г. „Хемус холд“ стана собственик на авиотехническата база на летище София, а в края на 2004 г. приключи вливането му в „Хемус Ер“, като „Бългериън авиейшън груп“ придоби едноличен контрол върху авиокомпанията. В началото на 2007 г. „Бългериън авиейшън груп“ спечели търга за приватизацията на националния авиопревозвач „България Ер“ АД. „Бългериън авиейшън груп“ има участие още в авиокомпания „Ер Бан“ и „Луфтханза техник София“ ООД. Към настоящия момент (2009 г.) капиталът на „Бългериън авиейшън груп“ е в размер на 30,9 млн. лв.

– „България Ер“ АД

В началото на февруари 2007 г. „Химимпорт“ придобива 99,99% от националния авиопревозвач на Република България – „България Ер“, като Министерство на транспорта и съобщенията запазва 1 златна акция. Авиокомпания „България Ер“ извършва редовни международни полети до над 30 дестинации в Европа, Близкия Изток и Северна Африка, вътрешни полети до Варна и Бургас, поддържа и чартърни въздушни линии. Предлагат се и „ad-hoc“ чартъри – единични чартърни полети за корпоративни и частни клиенти.

Дружеството предлага още самолети на „мокър“ лизинг

на други авиокомпании в Европа и Близкия Изток, превоз на карго и поща. „България Ер“ работи с над 200 туристически агенции и туроператори в страната. Оборотът на българския пазар, реализиран през агенциите, възлиза на над 100 млн. лв., а годишният оборот от директни продажби чрез собствени офиси в страната и он-лайн е над 20 млн. лв. Поддръжката и техническото обслужване на всички самолети се извършва в собствената авиотехническа база на дружеството на Летище София. В „България Ер“ работят 910 души, в това число 84 пилоти и 154 души кабинен състав. Заедно с „Хемус Ер“ дружеството има представителства в Атина, Бейрут, Брюксел, Букурещ, Ларнака, Лондон, Москва, Париж, Рим, Тирана, Триполи, Франкфурт, Цюрих.

От края на 2010 г. под крилото на „България Ер“ е медийната група „България он ер“. Тя е приемник на „М САТ“ ООД, обединяваща едноименната телевизия на ТИМ, радиото на групировката „Алфа радио“ и пресцентъра й – „ГЛАС“.

– „Хемус Ер“ ЕАД

Авиокомпания „Хемус Ер“ е основана през 1987 г. като поделение на БГА „Балкан“, а по-късно е обособена в самостоятелно дружество за специализирани авиационни услуги. След приватизацията на „България Ер“ „Хемус Ер“ постепенно се влива в нея, като цялостната дейност по редовните международни линии и чартърните превози се прехвърля към „България Ер“. „Хемус Ер“ е с капитал 25,59 млн. лв., а понастоящем основните й дейности са отдаване на самолети под наем и превози на карго. Щатният състав на компанията е от 326 души, от тях 96 пилоти и 88 души кабинен състав.

– Авиокомпания „Ер Бан“ ООД

В края на 2008 г. „Бългериън авиейшън груп“ придобива целия капитал на дружеството, специализирано в осъществяване на въздушен превоз с хеликоптери, осигуряване на асистънс при пътнотранспортни злополуки, въздушно заснемане и бизнес полети. Авиокомпанията е лицензирана да изпълнява следните специализирани авиационни дейности: патрулиране и наблюдение от въздуха; превоз на пътници, товари и поща; полети за спешна медицинска помощ; аварийно-спасителни работи; превоз на органи за трансплантация; превоз на товари с външно окачване; разглеждане на забележителности от въздуха, наблюдение и заснемане; други видове полети. Хеликоптерите на фирмата са оборудвани с мощни газотурбинни двигатели, които позволяват да се извършват полети над суша и водни площи. Те могат да излитат и кацат на малки площадки в гъсто населени градски райони, както и да извършват полети на височина до 6000 м. По договор с Военномедицинска академия „Ер Бан“ поддържа 24 часово дежурство на лекарски екипи, специализирани в оказването на спешна помощ и обучени за работа по време на полет.

– „Луфтханза техник София“ OOД

„Луфтханза техник София“ е съвместно дружество между „Бългериън авиейшън груп“ (20%) и Lufthansa Technik AG (80%) с предмет на дейност поддръжка, ремонт и боядисване на въздухоплавателни средства. Регистрираният капитал на дружеството е 9,8 млн. лв.

– „Фрапорт Туин Стар Еърпорт мениджмънт“ АД

Дружеството е най-големият летищен оператор и оператор по наземно обслужване в България. През 2006 г. „Фрапорт Туин Стар Еърпорт мениджмънт“ спечели конкурс на българското правителство за концесия на гражданските летища в Бургас и Варна (за скандала при продажбата ще стане дума по-късно). По силата на концесионния договор „Фрапорт“ е оператор на двата международни аеропорта за срок от 35 години. Компанията обслужва повече от 100 български и чуждестранни авиокомпании, които изпълняват чартърни и редовни полети от летищата в Бургас и Варна до над 50 държави в Европа, Азия и Африка.

– „Българска корабна компания“ ЕАД

Инвестициите на „Химимпорт“ в речния и морския транспорт се реализират чрез дъщерното му дружество „Българска корабна компания“, 100% собственост на „Химимпорт“. Регистрираният капитал е в размер на 2 млн. лв. В качеството си на дружество майка „Българска корабна компания“ упражнява ефективен контрол върху 2 дъщерни фирми:

= „Параходство Българско речно плаване“, в което има 79,01% пряко участие. Чрез „Параходство БРП“ „Българска корабна компания“ притежва контролно участие в капитала на дружествата „Ви Ти Си“ – 51%, и „Маяк – КМ“ – 75%.

= „Корабно машиностроене“, с 51,81% участие.
„Българска корабна компания“ участва ефективно в управлението на: „Кораборемонтен завод Одесос“ във Варна – 30%; „Пристанище Леспорт“ (дъщерно на „Химипорт“) – 99%; „Порт Балчик“ (дъщерно на „Зърнени храни България“ АД) – 75%. „Българска корабна компания“ има директно участие в размер на 25% от капитала на „Порт Балчик“.

Бъдещите планове на „Българска корабна компания“

включват придобиване на дялове в пристанища в корабостроителни и кораборемонтни дружества, изграждане на нови пристанищни терминали, покупка и управление на съдове „река-море“, както и подобряване на транспортните потоци от и към Русия и региона. Предстои изграждане на пристанищен терминал на територията на „Химимпорт Бимас” в Русе – Източна промишлена зона.

– „Параходство Българско речно плаване“ АД

„Параходство Българско речно плаване“ е безспорен лидер сред българските компании, занимаващи се с речно плаване. Компанията е създадена през март 1935 г., а през декември 2005 г., чрез сделка на Българската фондова борса, „Химимпорт“ придобива 29,13% от капитала на дружеството. През 2006 г., след конкурс на Агенцията за приватизация за продажба на мажоритарния дял, „Химимпорт“ купува и държавния дял от 70%. През 2007 г. капиталът на дружеството е увеличен от 1,16 млн. лв. на 28,96 млн лв.

„Параходство БРП“ разполага със собствен флот от 25 самоходни кораба, включително фериботна платформа за превоз на пътници и автомобили и пасажерски кораб с 243 места. БРП има още 44 шлепа, 6 несамоходни танкера, 17 понтона. Инвестиционната програма на „Химимпорт“ предвижда увеличаване на тонажа на „Параходство БРП“ и обновяване на корабния му парк, което ще позволи свободно движение в горната част на река Дунав – до Будапеща, Виена и Германия. Планира се и изграждането на логистичен център с площ над 25 000 кв. м, база за съхранение и търговия с нефтопродукти с капацитет над 10 000 тона и зърнен силоз на територия от 161 дка. Параходството има и собствена пристанищна база в Русе за извършване на ремонтно-технически дейности. В порт Никопол дружеството действа като пристанищен оператор. В дружеството рабтят 599 души, от които 439 плавсъстав и 159 – брегови служители. Като перспектива в морския транспорт, компанията възнамерява да развива морската фериботна линия Варна – порт Кавказ (Русия).

– „Ви Ти Си“ АД

„Ви Ти Си“ основно извършва морски и навигационни услуги, спедиторска и буксирна дейност, включително пристанищна буксировка във всичките 10 порта в района на Варна, както и в пристанище Балчик.

– „Маяк – КМ“ АД

„Маяк КМ“ е дъщерно дружество на „Параходство БРП“ и произвежда палубни кранове и стоманени конструкции за корабостроенето и строителството.

– „Корабно машиностроене“ АД

Варненският завод единствен в България е специализиран в производството на люкови закрития, кърмови и странични рампи за ро-ро кораби и друго подобно едрогабаритно корабно оборудване. Дружеството има голям опит в строителството на плаващи платформи.

– Кораборемонтен завод „Одесос“ АД

КРЗ „Одесос“ съществува като самостятелно предприятие от 1964 г. Основната дейност на дружеството е кораборемонт на всички видове сухотоварни, пасажерски, спомагателни кораби, танкери и контейнеровози, както и свързаните с него вътрешно и външно-икономически посреднически дейности в страната и чужбина. Заводът заема около 40% пазарен дял от кораборемонтния сектор в региона на Варна.

– „Пристанище Леспорт“ АД

„Пристанище Леспорт“ – Варна, е регистрирано през март 2005 г. Дружеството е с капитал от 15 млн. лв., като 99% от акциите са собственост на „Химимпорт“. От 30 май 2006 г. е в сила 30-годишен договор за концесия на порта, който заема територия от 124 дка и разполага с шест закрити склада с площ 2175 кв. м. Откритата складова площ е над 24 000 кв. м. Предстои развитие и разширение на пристанището, създаване на два независими терминала за обработка на зърно и за обработка на наливни товари чрез отвоюване на нови територии във Варненското езеро.

– „Порт Балчик“ АД

От 25 май 2006 г. „Порт Балчик“ е концесионер на „Пристанищен терминал Балчик“, което поставя началото на развитието на дружеството като един от пристанищните оператори в България. Географското местоположение на пристанището играе решаваща роля за структурирането на обработваните товари – Добруджа е един от районите с най-висок добив на зърно. Сред основните клиенти на „Порт Балчик“ са „Папас олио“, „Доминион Грейн България“, „Калиакра“ АД и др. Стойността на инвестициите, които трябва да се изпълнят за целия срок на 25-годишния концесионен договор, са в размер на 3,47 млн. лв.

Тук свършва портфейлът на „ЦКБ груп“, с който оперира Марин Митев. Но владенията на империята „Химимпорт“ продължават. С втората „васална“ група на холдинга, управлявана от Иво Каменов.

„Химимпорт груп“

Тя осъществява стратегическата програма за развитието на дружествата от търговския и производствен сектор на „Химимпорт“. В състава й са включени компании с доказано национално значение – „Проучване и добив на нефт и газ“, „Зърнени храни България“, „Асенова крепост“, „Булхимтрейд“.

– „Проучване и добив на нефт и газ“ АД

„Проучване и добив на нефт и газ“, София, е единственото българско дружество, осъществяващо пълния комплекс от дейности по търсене, проучване, разработка и експлоатация на нефтени и газови находища, както и преработка на суров нефт до крайни продукти за пазара. То има опит не само на територията на България, но и при изпълнението на петролни проекти в Либия, Сирия, Ирак. „Химимпорт“ притежава пряко и чрез свързани лица 53,66% от капитала на дружеството, който е в размер на 12,23 млн. лв.

„Проучване и добив на нефт и газ“ е концесионер по 12 договора за добив на суров нефт и/или природен газ у нас. От края на 2005 г. компанията е титуляр на правата за търсене и проучване на нефт и газ в Блок „Шабла“ в северната част на българския черноморски шелф, а от декември 2008 г. притежава същите права за Блок 1-4 „Каварна“ на площ 414 квадратни километра.

През 2008-2009 г. в проучвателното дружество се вливат „Българска сондажна компания“ ЕООД, „Геофизични изследвания“ ЕООД, „Петро газ Антика“ ЕООД и „ПДНГ ойл“ ЕАД. Днес „Проучване и добив на нефт и газ“ притежава мажоритарно участие в следните дружества:

= „Българска петролна рафинерия” ЕООД (100%);
= „Софгео проучване“ ЕООД (100%);
= „ПДНГ-сервиз“ ЕООД (100%);
= Издателство „Геология и минерални ресурси“ ООД (70%);
= „Голф Шабла“ (65%).

Фирмата притежава и 35% от газоразпределителното дружество „Каварна газ“ АД.

– „Зърнени храни България“ АД

„Зърнени храни България“ е акционерно дружество, възникнало през ноември 2007 г. чрез сливането на 8 фирми: „Слънчеви лъчи България“ АД; „Зърнени храни трейд“ АД; „Бек интернешънъл“ АД (сещате се за битката с империята на Филчо Колев); „Зърнени храни – Вълчи дол“ АД; „Зърнени храни Балчик” EАД; „Зора“ АД, Русе; „Прима агрохим“ ЕООД, Добрич, и „Химимпорт агрохимикали“ ЕООД. Компанията е един от лидерите на вътрешния пазар при изкупуване, съхранение и търговия със зърно и маслодайни семена; в производството и продажбата на растителни масла; производство и търговия с биодизел, като притежава най-големия и модерен завод в страната към момента. Капиталът на „Зърнени храни България“ е 170,79 млн. лв.

Производствената дейност на рафинирани масла се осъществява в маслодобивния завод в град Провадия, Варненско, където дружеството разполага с капацитет за обхващане на пълния цикъл на производство – от мачкането на семената до бутилирането на готовата продукция. „Зърнени храни България“ е вторият по големина производител и дистрибутор на бутилирано олио в страната.

Част от наличната инфраструктура в Провадия бе използвана от дружеството „Слънчеви лъчи Добрич“ (чрез дъщерното „Слънчеви лъчи Провадия“), като основа за изграждането на най-модерната за момента инсталация за производство на биодизел в България. Заводът е с годишен производствен капацитет 100 000 тона, а към него има изградени и складове, в които могат да се съхраняват 6000 куб. м биодизел и 2000 куб. м растително масло.

„Зърнени храни България“ притежава и оперира 17 зърнобази –
най-голямата мрежа у нас, представляваща около 35% от лицензирания и 17% от общия капацитет на страната. Те са с общ обем вместимост 700 000 тона.

В началото на 2009 г. компанията придоби 100% от капитала на „Голяма Добруджанска мелница“ ЕООД – третата по размер мелница в страната, занимаваща се основно с изкупуване и преработване на пшеница с хлебопекарни качества. Мелницата има 7-етажна монолитна сграда, автотоварище за насипни продукти, както и жп товарище за насипни товари и пакетирано брашно със собствени коловози с обща дължина 540 метра.

– „Трансинтеркар“ ЕООД

„Трансинтеркар“ е компанията в рамките на „Химимпорт“, която развива автомобилния транспорт, осигурявайки връзката между морските и речните пристанища и терминали, заводите и зърнобазите, предоставяйки на вътрешно-групови и външни клиенти пълен спектър автомобилни транспортни услуги. Едната основна дейност на дружеството е извършване на транспортни услуги със собствена „флотилия“ от автомобилни композиции – 40 влекача Mercedes Acxor, включително 30 полуремаркета зърновози и 10 цистерни за превоз на нефтопродукти и биодизел. Другата основна дейност на „Трансинтеркар“ е отдаването на повече от 250 автомобила на оперативен лизинг на дружества от групата на „Химимпорт“ и на външни фирми.

– „Неохим“ АД

„Неохим“ е наследник на Химическия комбинат в Димитровград, производител на азотни и фосфорни торове. „Химимпорт груп“ притежава 9% от капитала и участва в управлението на дружеството. „Неохим“ е единствен производител в България на формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриевнитрат, натриев нитрит, амониев бикарбонат, втечнен серен двуокис, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти.

– „Енергопроект“ АД

Фирмата, създадена през далечната 1948 г. за научноизследователска, геологопроучвателна, търговска и инженерингова дейност в областта на енергетиката, е проектирала всички енергийни централи в страната – от най-малката ВЕЦ или ТЕЦ до АЕЦ „Козлодуй“. В структурата на „Химимпорт“ „Енергопроект“ е основен консултант и проектант при планирането и реализацията на проекти на групата.

– „Асенова крепост“ АД

„Асенова крепост“ има над 40-годишен опит в производството на гъвкави полимерни опаковки и повече от 20-годишни традиции в производството на тъкани торби и гъвкави контейнери от полимерни материали. Нейни основни клиенти са заводите за минерални торове в България („Агрополихим“ – Девня, „Неохим“ – Димитровград), селскостопански сдружения и кооперации, фирми от хранително-вкусовата промишленост, както и фирми за производство и търговия с минерални торове от Русия, Франция, Норвегия, Англия, Гърция. Тя произвежда още опаковки и фолиа за селското стопанство в Македония и Сърбия. Продукцията на „Асенова крепост“ заема над 54% от пазарния дял у нас в производството на тъкани торби и гъвкави контейнери; над 35% – при фолийните опаковки за селското стопанство; над 22% – при опаковките за колбаси.

– „Булхимтрейд“ ООД

Фирмата, в която „Химимпорт груп“ притежава 60% от капитала от 100 000 лв., е създадена през 2008 г. с цел концентриране и оптимизиране на дейността на дъщерните на „Химимпорт“ търговски дружества – „Рабър трейд“, „Оргахим трейдинг 2008“, „Химойл трейд“ и „Химтранс“. За периода на съществуването си „Булхимтрейд“ извършва изключително търговска дейност.

– „Химимпорт фарма“ АД

„Химимпорт фарма”“ е създадена през 2003 г., като дъщерна компания на „Химимпорт“. Дейността й обхваща представителство, внос и дистрибуция на лекарства и медицински консумативи за нуждите на здравните заведения в България. Тя е лицензирана да извършва внос на нерегистрирани в страната лекарства, а клиенти на дружеството са почти всички болници в страната. „Химимпорт фарма“ е партньор и на Министерство на здравеопазването при доставка на фактори на кръвосъсирването.

– Счетоводна къща „ХГХ консулт“ ООД

„Химимпорт“ притежава 59% от капитала на „ХГХ консулт“, която обслужва счетоводството на мегахолдинга и дъщерните му фирми, както и външни клиенти.

– „Прайм лега консулт“ ООД

Фирмата е натоварена с консултантска дейност в областта на правото, управлението, финансите, инвестициите, приватизацията, интелектуалната собственост, анализи в областта на договорната дейност и търговските отношения.

– „Бранд ню айдиъс“ ЕООД

Създадената през 2003 г. агенция за маркетингови комуникации е ангажирана с брандиране на марката „Химимпорт“ на продуктите и услугите, предлагани от дружествата на холдинга. Сред клиентите на „Бранд ню айдиъс“ са Централна кооперативна банка, „Армеец“, „България Ер“, „Проучване и добив на нефт и газ“, „Зърнени храни България“, млечната компания „Маркели“, курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“, хотелите „Астера“, „Азалия“, „Плиска“ и „Елбрус“, „ЦКБ – Сила“, ПОК „Съгласие“, ЦКБ „Живот“, „Здравноосигурителна компания ЦКБ“, телевизия M SAT, вестник „Черно море“, „Алфа радио“.

– „ЦКБ риъл истейт фонд“ АДСИЦ

В дружеството със специална инвестиционна цел основни акционери са „ЦКБ груп“ (42,96%) и ЗАД „Армеец“ (23,08%). Предметът на дейност на „ЦКБ риъл истейт фонд“ обхваща инвестиране на паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти) посредством покупка на право на собственост и други вещни права върху имоти, извършване на строежи и подобрения в тях, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг, аренда и/или продажбата им. Компанията инвестира не само в жилищни, офисни и търговски обекти, но и в индустриални имоти и земеделски земи.

ПРОЕКТИТЕ НА „Химимпорт“

„Целите на „Химимпорт“ за следващите години остават непроменени – увеличване темповете на растеж на компанията, затвърждаване на позициите на фирмите от инвестиционния портфейл като водещи в своите сектори не само на българския, но и на международния пазар, повишаване на ефективноста на производствените предприятия чрез непрекъснато внедряване на нови технологии и продукти, повишване репутацията и активите на дружеството.“

Това е цитат от същата тази презентация на холдинга, направена в началото на 2009 г. Въпреки че тонът е издържан в стила на фирмените доклади от ерата на социализма, не се заблуждавайте. „Насрещният план“ на ТИМ има съвсем ясни цели, точни параметри и вече отработени механизми за осъществяването му в пълен обем. Съдете сами.

„Средносрочно „Химимпорт“ изпълнява инвестиционен план, целящ развитието на проекти, свързани с недвижими имоти, собственост на групата.

Това е отрасъл, за който през последните години са положени сериозни основи и са инвестирани значителен обем собствени средства. „Химимпорт“ ще използва времето на кризата за разработване и довеждане до процес на строителство както на вече стартирани проекти, така и на проекти, предвидени за започване.“

– Спортен комплекс „Варна“ (Етап I):
изграждане на стадион с капацитет 35 000 души и 80 000 кв. м разгърната застроена площ (РЗП); с допълнителни съоръжения за професионален и любителски спорт, ресторанти, магазини с обща площ 6000 кв. м. Планираната инвeстиция е в размер на 80 млн. евро. (За строителната сага и корекцията на плановете ще стане дума малко по-късно.)

– Изграждане на мрежа от индустриално-логистични центрове с национално покритие, на базата на вече действащи центрове. Понастоящем „Химимпорт“ разполага с индустриално-логистични центрове в София (два на брой, 52 500 кв. м площ), Бургас (84 200 кв. м), Пловдив (21 800 кв. м) и Русе (161 000 кв. м, включително пристанище на река Дунав).

– Спортен комплекс Варна (Етап II): изграждане на допълнителни 120 000 кв. м офиси, магазини, жилища и 5-звезден хотел.

– Спортен комплекс „Младост“, Варна: „Химимпорт“ има договор за концесия за 35+15 години срещу изграждане на лекоатлетическа писта с капацитет 5000 зрители; търговски център, хотел и офиси. (Вече е завършен лекоатлетическият стадион, в който са инвестирани 4,5 млн. лв. Предстои вторият етап, в който ще бъдат построени спортна зала, спортен хотел и търговски център за спортни стоки. Планира се съоръжението да е напълно завършено през 2013 г.)

– Проект „Варна – юг“: включва търговски център с РЗП 120 000 кв. м и изцяло нов жилищен комплекс в гр. Варна с 1 000 000 кв. м РЗП.

– Хотел „Боровец“: 19 000 кв. м парцел, 33 000 кв. м РЗП – за продажба след построяването.

– Голф „Шабла“: 1 265 000 кв. м парцел; планирана инвестиция в размер на 80 млн. евро.

– Разширяване на мрежата от индустриално-логистични центрове: създаване на пет нови индустриално-логистични центъра в градовете Варна, Добрич, Монтана, Плевен и Видин, като съответните терени вече са собственост на компании от групата. В резултат „Химимпорт“ ще притежава мрежа с пълно национално покритие, т. е., ще бъде един от големите участници на пазара на транспортно-логистични услуги, който се очаква да остане привлекателен и в дългосрочен план поради редица благоприятни фактори – от фундаментални, като изключителното географско положение на България, до политически на национално и европейско ниво.

Толкова за „Химимпорт“. И без детайлите, списъкът на фирмите в него е впечатляващ. Империята на ТИМ обаче не свършва дотук. Останалите два холдинга от владенията й също не са за подценяване.

Агрохолдинг „Ловико“

Името „Ловико“ отдавна не е само марка вино,

произвеждано в избите на великотърновското градче Сухиндол. Откакто в началото на 2002 г. управлението на местния винзавод бе поето от „Химимпорт“, „Ловико Сухиндол“ стана една от визитните картички на ТИМ. И фактор в производството и търговията със селскостопанска продукция и храни, с който останалите в бранша трябва да се съобразяват.

Както повечето от придобивките на варненската триада, и тази става факт по добре отработената схема – „Химимпорт“ започва да изкупува дълговете на винпрома, а впоследствие влиза в ръководството на тогавашното дружество „Лозаро-винарска кооперация Гъмза“. След което подхваща оздравителна програма.

„Програмата целеше дружествата да излязат от финансовия колапс и да погасят задълженията си. По това време те бяха достигнали 20 млн. лв. На 21 април 2003 г. Великотърновският окръжен съд вписа обява за ликвидация на първата лозаро-винарска кооперация в България – „Гъмза Сухиндол“. Беше регистриран холдинг „Ловико България“, който обедини дружествата „Ловико София“, „Ловико Севлиево“, „Ловико Гъмза“, „Ловико Росина“, „Ловико Единство“, „Ловико Крамолин“ и „Ловико Винари“.

„Агрохолдинг Ловико“, регистриран в Севлиево, пое развитието на животновъдството и земеделието. Холдингът стопанисва 40 000 дка земя, засети със зърнени култури – пшеница, царевица, ечемик и др. Той е собственик и на животновъдната ферма в Сухиндол, която, по думите на ръководството му, е най-голямата в страната. В нея се отглеждат 1150 крави. Средно на ден в кравефермата се добиват 4,5 тона мляко и цялото количество се изкупува от „Нестле“. Агрохолдингът стопанисва и елитната ферма за биволи край Севлиево, както и свинеферма с 3000 животни. Около 280 души са постоянно заетите в рамките на агрохолдинга, като броят им се увеличава през летния сезон.

Близо 4000 дка лозя обработва дружество „Ловико Лозари“.

Над 300 души са заетите във винопроизводството“, пише през август 2004 г. „Дневник онлайн“.

„Днес биволското стадо на агрохолдинг „Ловико“ е най-голямото в България. Има 500 животни, от които 200 са дойни биволици“, допълва през 2007 г. в. „Фермер“.

„Ловико Сухиндол“ е пряк приемник на най-старата лозаро-винарска кооперация в България, основана през 1909 г. Понастоящем нашата компания е един от най-значимите фактори в българското винарство. Годишното ни производство надвишава 5 млн. литра, като около 50% от продукцията е предназначена за износ в десетки държави по целия свят“, тръби днес сайтът на винзавода.

Всъщност под името „Агрохолдинг Ловико“ в търговския регистър фигурират две акционерни дружества.

С еднакъв предмет на дейност, един и същ борд на директорите, но с различни адреси на регистрация и различен капитал. Холдингът със седалище в София е депозирал 6,1 млн. лв., а близнакът му от Севлиево – 1,15 млн. лв. Едно е името и на шефа на двата агрохолдинга – Валентин Върбанов. Той дърпа конците и на още един – „Холдинг Нов век“, също тясно свързан със селското стопанство, заедно с управителя на „Ловико импекс“ Янко Янков. Напук на названието, „Ловико импекс“ е 100% собственост на „Холдинг Нов век“ АД. Който също води към ТИМ.

На 7 януари 2009 г. в. „Дневник“ обявява: „Свързана с „Химимпорт“ компания взе „Винпром Хасково“. Ето подробностите:

„Компания, свързана с холдинговото дружество „Химимпорт“, контролирано от варненската икономическа група ТИМ, придоби три дружества от винарския бранш. „Холдинг Нов век“, където „Химимпорт“ притежава пряко 28,2%, придоби контрол над бившия най-стар държавен винпром – „Винпром Хасково“, и две дружества, близки до винарската кооперация в Сухиндол.

Според официално съобщение на Българска фондова борса „Холдинг Нов век“ вече е собственик на 100% от винарната в Хасково. Нейна по-известна марка в момента е „Мерло от Стамболово“. Цена на сделката и неин продавач не бяха обявени.

До момента според регистъра ДАКСИ „Винпром Хасково“ е било собственост на „Нова индустриална компания“, която чрез собствениците си е свързана с дружества, в чиито ръководства влизат лица от групата ТИМ. „Холдинг Нов век“ вече притежава и по 70% от капитала на „Агрохолдинг Ловико“ в София и Севлиево.

„Химимпорт“ придоби пряк контрол“ в „Холдинг Нов век“ в началото на миналата година. Холдинговото дружество притежава над 40 компании в страната, като последните няколко години значително реорганизира и окрупни собствеността си във финансовия, транспортния и зърнения бизнес.“

Така изглеждат нещата в началото на 2009 г. според вестник „Дневник“. Две години по-късно обаче, пак според ДАКСИ, „Химимпорт“ няма дялово участие в „Холдинг Нов век“, „Холдинг Нов век“ няма нищо общо с двата агрохолдинга „Ловико“, а те нямат никакви допирни точки с „Ловико импекс“. Както се казва в края на всеки епизод от сапунените сериали – следва продължение…

Май списъкът с фирмите на ТИМ наистина заприлича на протяжен сериал, чийто край не се вижда.

Въпреки досадата обаче, не мога да „изключа телевизора“ и да пропусна още една възлова съставка от фундамента на икономическия конгломерат.

„Холдинг Варна“

Учреденият през 1996 г. холдинг към края на 2010 г. управлява капитал в размер на 5,2 млн. лв., основно в сферата на туризма, финансите и услугите. Под шапката му са 10 дъщерни предприятия – „Св. Св. Константин и Елена холдинг“ АД, „Камчия“ АД, „М-САТ кейбъл“ АД, „Варна риълтис“ АД, УД „Реал финанс асет мениджмънт“ АД, ИП „Реал финанс“ АД, „ТПО“ ЕООД, „Равда тур“ ЕООД, „Голф плюс“ ЕООД и „Електротерм“ АД. Част от фирмите развиват дейност като холдинг в холдинга, други работят с комфорта на монополисти в своята сфера, а трети просто съществуват в очакване на бъдещи експанзии. „Холдинг Варна“ има доверието и управлява инвестициите на над 15 000 частни и над 50 юридически лица“, уточнява сайтът на дружеството.

Съдейки по тишината в публичното пространство, към момента в състояние на летаргия са „Голф плюс“ и „Електротерм“ – бившият варненски завод за електроуреди „Елпрмом“.

„М-САТ кейбъл“ – един от първите кабелни оператори в България, и сега продължава да бъде лидер в бранша на територията на Североизточна България.

„Варна риълтис“, както бе прекръстен през 2008 г. „Мустанг холдинг“, е собственик на 10 фирми, сред които „Черно море прес“ – издател на едноименния варненски всекидневник, импресарската агенция „Универс 52“, мениджърът на бинго залите на ТИМ „А Ем Джи“ и свързаните с ресторантьорския бизнес „Мустанг фуд“, „М фуд Варна“ и „МС фуд Варна“.

„Реал финанс асет мениджмънт“ е лицензирано за управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип, а инвестиционният посредник „Реал финанс“, който е обслужвал четири поредни увеличения на капитала на ЦКБ, в края на 2009 г. зае второ място в годишната класация на Българската фондова борса по брой изтъргувани лотове и трето по реализиран оборот.

ТПО е правоприемник на бившата Териториална проектантска организация – Варна,

приватизирана през 2001 г. от група физически лица. Към настоящия момент е 100% собственост на „Холдинг Варна“. Дружеството изпълнява ред поръчки за териториално-устройствени и градоустройствени планове на общини от Североизточна България. Най-мащабната от тях е изработването на Общ устройствен план и План на комуникационно-транспортната схема за територията на Варна, скандалите около които продължават да се вихрят.

Останалите три фирми от „Холдинг Варна“ са част от туристическата индустрия. „Камчия“ АД от началото на 2004 г. владее 88% от едноименния курорт край Варна. „Равда тур“, създадена за изграждането на ваканционен комплекс с площ от 92 декара в село Равда, е затихнала след построяването на апарт хотела с 58 студиа и 64 апартамента, а комплексът с име „Сънрайз клуб“ е преминал под управлението на туристическия холдинг „Св. Св. Константин и Елена“.

Днес собствениците на най-стария български курорт с над 100-годишна история менажират 10 хотела с 2200 легла, управляват капитал от 2,3 млн. лв. и властват над инфраструктурата на „Св. Константин“, 7 топли минерални извора, и широки плажове с площ близо 15 декара.

„Св. Св. Константин и Елена холдинг“

експлоатира още яхтеното пристанище в Балчик чрез дъщерното си дружество „Консорциум Марина Балчик“ и управлява казино клуб „Астера“ в едноименния хотел в курорта „Златни пясъци“. Допълнително холдингът участва с 4,1 млн. лв. в асоциираното дружество „Парк билд“ ООД, представляващи 50% от капитала му, и държи 25% от акциите в „Глория турс“ АД.

Най-мащабният проект на „Холдинг Варна“ – „Алея Първа“, обаче тепърва предстои да бъде реализиран на площ 118 декара в Морската градина на Варна, купени от холдинга през 2009 г. Плановете предвиждат с инвестиция от 73,1 млн. лв. в непосредствена близост до плажа да изникне цял нов град за забавления – с ниски хотели, СПА центрове, кафенета, ресторанти, атракциони и дори ботаническа градина. Строителното министерство даде зелена улица за изграждането на 5 от обектите, но засега не е укрепен дори срутващият се крайбрежен скат. Освен свлачищата, активни са единствено скандалите около проекта, сертифициран като първокласен от Българската агенция за инвестиции. На тях обаче ще отделя повече внимание малко по-късно.

Логичен финал на този дълъг поменик от холдинги, АД-та и ЕООД-та е информацията, публикувана през декември 2010 г. в специално издание на финансовия всекидневник „Пари“ – „100-те най-богати българи“. Според класацията основателите на ТИМ Марин Митев и Иво Каменов са на трето място по богатство у нас с 296 млн. лв. Аз обаче сякаш повече вярвам на констатациите в статия за България на британския вестник „Файненшъл Таймс“, цитирани през юни 2008 г. от агенция „Фрогнюз“:

„Тихомир Митев, Мартин Митев и Иво Каменов са най-богатите живи българи, оцелели в едни от най-бруталните бизнес условия в Европа“.

Бизнесвъзходът на ТИМ изглежда като добре планирано и методично изпълнено настъпление на мощна армия в затънтена джунгла, населявана от туземци. Сякаш някакви тихи колонизатори безмълвно превземат нови и нови територии, без дори да срещнат съпротивата на местното население. Май за тези години единствените „изстрели“ срещу завоевателите бяха отправяни от медиите.

Строежът на „Азалия“

Когато ТИМ купи „Св. Константин“ единствените по-нови и модерни хотели на територията на курорта бяха в комплекса на Илия Павлов „Сейнт Елиас“ и приватизираната от пловдивдския бизнесмен Георги Гергов бивша база на ЦК на БКП – „Слънчев ден“. Много скоро обаче на самия плаж се появи строителна площадка. По алеите, в непосредствена близост до почивната станция на Министерския съвет, започнаха да сноват бетоновози, а направо върху пясъка бавно наливаше снага корпусът на бъдещия хотел „Азалия“.

Първи нададоха вой народните избраници –

за толкова години демократичен преход не се беше случвало почивката им да бъде стряскана от грохота на тежки машини и да дишат строителен прах, вместо да се наслаждават на свежестта на морския бриз. След тях плахо извисиха глас собствениците на търговски обекти в района и хората, които целогодишно живеят в курорта. Недоволството им бе тиражирано от журналистите, които засипаха с въпроси Министерството на околната среда и благоустройството и Регионалната дирекция за национален строителен контрол. Гласът им не остана в пустиня – лично зам.-министърът на икономиката и туризма Димитър Хаджиниколов дойде да инспектира строежа и да укроти духовете. Височайшата визита обаче имаше нулев ефект.

Оказа се, че книжата на обекта са съвсем законни. Незнайно как цялата плажна ивица, която е изключителна държавна собственост и попада в зоната с вето за строеж на монолитни сгради, изведнъж се бе превърнала в запустяла местност, превзета от драки и мочурища. Поне така изглеждаше теренът според справките на МРРБ, на базата на които бе получена визата за строеж.

През август 2004 г. „Азалия“ вече беше факт. Комплексът с 550 легла бе тържествено осветен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, а лентата прерязаха Марин Митев и Иво Каменов. Купонът за гостите се вихреше на същия онзи плаж, който по документи приютяваше само комари и блатна растителност.

Концесията за морските летища

На 12 юни 2005 г. вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев и финансовият директор на „Копенхаген Еърпортс“ Кристиан Горм Хофман на тържествена церемония в грандхотел „София“ подписаха договора за 35-годишна концесия на двете морски летища – Варна и Бургас. За експлоатацията им, според изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, датската компания още на 31 май с. г. бе регистрирала еднолично акционерно дружество „Бургас-Варна Еърпортс“. Заради финансовите параметри – 526 млн. евро инвестиции за 35 г. и средно 1,2 млрд. евро годишно концесионно възнаграждение към държавата, договорът бе обявен за най-голямата сдeлка в историята на страната.

Ден след подписването обаче, Върховният административен съд спря концесията,

защото решението на кабинета бе атакувано от други два консорциума – френският „Венси“ и „Фрапорт Франкфурт“. Година по-късно в „Държавен вестник“ бе обнародвано решението на Министерския съвет, с което за участник, спечелил конкурса за морските летища, бе определено обединението между германската компания „Фрапорт“ АД и българската фирма „БМ Стар“. Предвидената инвестиция за развитие и модернизиране на аеропортовете за срока на концесията бе 403 млн. евро, от които 215 млн. евро са предназначени за Бургас, а 188 млн. евро – за Варна.

Освен че сумата, планирана да бъде вложена за 35 години в двете летища, бе по-малка от тази в офертата на „Копенхаген Еърпортс“ – 403 срещу 526 млн. евро, по-скромно бе и годишното концесионно възнаграждение за държавата, обещано от новия победител. Докато фирмата от Дания предлагаше 30 на сто от по-голямата от двете суми – общия размер на приходите от всички дейности за текущата година или общия размер на приходите от всички летищни такси и от дейностите на действащите летищни оператори на аерогарите във Варна и Бургас за 2003 г., българо-германската компания се ангажира да дава при същите условия 19,2%.

„Фрапорт“ е главен участник в консорциума и мажоритарен акционер с дялово участие от 60%.

Бъдещата компания-концесионер – „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД, ще бъде контролирана от франкфуртската компания. „БМ Стар“ е дружество на варненската фирма за корабно агентиране, чартиране на плавателни съдове и морски транспорт „Бонмарин“, създадено специално за участието в конкурса“, писа тогава в. „Дневник“.

Днес германските проценти в дружеството вече са минало, а „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД изцяло е собственост на „Химимпорт“, т.е. ТИМ. Както се казва – без коментар.

Сагата около „Спортен комплекс Варна“

През 2005 г. община Варна и „Химимпорт“ влязоха в съдружие. Целта бе повече от благородна – с общи сили да възстановят градския стадион „Юрий Гагарин“, от който бяха останали само руини. Така се роди „Спортен комплекс Варна“ АД. В акционерното дружество холдингът на ТИМ се включи с 22,474 млн. лв., а местната управа – с 12,101 млн. лв. под формата на апортна вноска. В прессъобщението на новата фирма до медиите се уточняваше: „За изпълнителен директор и единствен представител на „Спортен комплекс Варна“ АД единодушно бе избран г-н Марин Митев.“ „Надявам се, че след една година ще открием първата част от бъдещия комплекс“, бе заявил той при учредяването.

Сайтът на дружеството дава ясна картина на имотите, с които на практика се е простила община Варна, за да се сдобие с модерен стадион за 30 000 души – 145 декара от може би най-атрактивния градски квартал „Чайка“:

– Стадион „Варна“, състоящ се от зема с площ 69 300 кв. м и застроени върху нея обекти.
– Терени с обща площ от 54 000 кв. м.
– Прилежащ паркинг за обществено паркиране с площ 18 405 кв. м.
– Покрит плувен басейн, представляващ сграда със застроена площ 3900 кв. м, състояща се от 4 нива.
– Спортна зала със застроена площ 1467 кв. м и земя с площ 4000 кв. м.

Още в годината на учредяването си „Спортен комплекс Варна“, чрез 100% дъщерното си дружество „Спортен мениджмънт“ ООД, купува чрез търг спортния комплекс „Корабостроител“ в квартал „Аспарухово“ заедно с прилежащага инфраструктура. Така АД-то се сдобива с още един урегулиран поземлен имот от 51,4 дка в чертите на града и футболно игрище с площ 24 300 кв. м.

На практика стартът на общото дело, даден с апорта на община Варна, е летящ.

Той обаче прелива в протяжна строителна сага, която продължава вече шест години, а краят й се губи някъде в бъдещето. Въпреки декларираните амбиции първата част от комплекса да бъде открита през 2006 г., а за три години всичко да бъде изградено, работата започва реално през 2007 г. – с разрушаването на стария стадион. Оттам нататък пак влизаме в жанра на сериалите. А от серия на серия продуцентите вдигат бюджета и отсрочват края:

На 27 февруари 2008 г. в интервю за спортния сайт Ole-bg.com Марин Митев заявява:

„Първите срокове, които бяхме планирали, малко се промениха. Това стана поради простата причина, че допълнително започнахме да апликираме още 7000 кв. м в източната част на комплекса. Целта е следната. Едно подобно съоръжение работи два пъти в седмицата при възможно най-доброто менажиране. Опитът от Германия, например, показва именно тази цифра. За да е и рентабилно подобно съоръжение, е необходимо да се развива стопанска дейност. Това е идеята. Мисля, че за гражданите на Варна ще бъде нещо интересно. Същинският фитнес само е на площ около 1000 кв. м. Ще има детски центрове, шопинг център, барове, а и музеят на спорта, който ще правим, също ще бъде доста интересен. Ще ни трябват може би 2 години, 2 години и половина. Да се надяваме, че през 2009 г. комплексът ще е завършен. Крайната стойност на инвестицията ще стане ясна, след като подпишем и последния договор. Приблизително обаче тя ще е около 50 милиона евро, само за спортния комплекс и стадиона.“

9 май 2008 г., „Радио Фокус“:

„На пресконференция на „Спортен комплекс Варна“ АД днес стана ясно, че бъдещият градски символ – „Стадион Варна“ с предвидените към него спортен и търговски комплекс и обществени пространства ще може да функционира едва през 2011 г. Очаква се цялостната инвестиция да възлезе на 160 млн. лв.“

13 март 2009 г., Агенция БГНЕС:

„Строителството на стадион „Варна“ ще продължи, когато немската проектантска фирма GMP International предаде пълния технически проект, уточниха от главния акционер „Химимпорт“ АД. Вчера във варненския общински съвет бе коментирано, че в момента по обекта, в който и община Варна е акционер, строителството е спряло. До момента за стадион „Варна“ са изразходени 15 000 000 лв. за проектиране, изграждане на шлицовата стена, която укрепва изкопа и за преместване на магистрални комуникации.“

26 август 2009 г., в. „Позвънете“:

Превеждане на немските проекти за строителството на стадион Варна към условията на българското законодателство са причината за забавянето при изграждането му, каза вчера председателят на съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“ Николай Николаев. Все още съществуват проблеми с пълното инфраструктурно осигуряване на новия обект. Само за изграждането на пътните връзки са необходими 12 млн. лв., каза още председателят на СД. Той добави, че проектът значително се е оскъпил в сравнение с първоначалните предвиждания. При стартирането на обекта бе обявено, че в него ще се инвестират приблизително 30 млн. евро (60 млн. лв). Последните калкулации са показали, че строителството на стадиона ще излезе поне 3 пъти по-скъпо. Специалистите пресметнали, че сега ще трябват поне 186 млн. лв. До 2,5 г. от днешна дата се очаква Варна да има емблематичното си спортно съоръжение, прогнозира Николаев.“

9 октомври 2010 г., в. „Позвънете“:

„Световната финансова криза премахна от проекта на стадион „Варна“ хотелската, жилищната и търговската част. На този етап те няма да се строят, за да бъде намалена цялата стойност на инвестицията, която възлиза на 400 млн. лв. Това обяви членът на Съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“ Красимир Ботушаров. „Изграждането на стадиона се забавя именно заради оптимизацията на проекта, която върви в момента. По никакъв начин обаче няма да бъдат осакатявани заложените спортни съоръжения – стадиона, залите, съблекалните, конферентните зали. Те ще останат в първоначално проектирания си вид. Отпадат предвидените хотели, жилищни сгради и магазини. На този етап не мога да се ангажирам със срок кога точно ще бъдем готови за строеж. Иначе мисля, че максимум до две години и половина след изготвянето на новите проекти стадионът ще бъде пуснат в експлоатация“, каза Ботушаров. По негови думи оптимизираният проект ще бъде със стойност около 30-35% по-ниска от първоначалната. Това означава, че само спортната част ще глътне над 250 млн. лв.“

Дали ще има още отсрочки от по „две години и половина“ ще покаже бъдещето. Пак в неговите ръце е и цената на спортното съоръжение, която май е на път да стопи дела на община Варна в акционерното дружество. Шест години след учредяването му и четири след първата копка варненци вече се питат дали ще доживеят деня, в който ще гледат футболен мач на новия стадион. А някои открито прогнозират, че стадион няма да има.

Броженията около новия Общ устройствен план на Варна

Според сайта на Териториалната проектантска организация във Варна изработването на новия Общ устройствен план (ОУП) на града е сред най-съществените и значителни обществени поръчки, спечелени от дружеството. Работата по него също се точи над пет години, макар вече да наближава финала.

„Стратегическата цел на този план е да служи като управленчески инструмент в устройствената политика на местната власт – както и за създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града и общината, така и за превръщането на Варна в регионален център, успешно интегриран в националното и европейско пространство.

ОУП Варна дава планова основа за развитие на града в следващите две десетилетия.

Проектът за общ устройствен план осигурява възможност за богат избор на място за живеене, за отдих и за реализиране на различни инвестиционни инициативи. Той се стреми да защити интересите на всички обитатели на общината и на многобройните й гости.“

Това твърди екипът на проектантската организация. За разлика от него, стотици варненци и куп обществени организации не спират да тръбят за несъвършенствата на проекта, обвинявайки авторите му, че обслужват не интересите на Варна, а на ТИМ. Срещу ОУП скочиха жители на кварталите, през чиито имоти предстои да минават нови булеварди. Еколози надигнаха глас, че на мястото на детски площадки и зелени площи между блоковете е планирано да щръкнат нови блокове. Експерти по градоустройство съзряха корпоративни интереси в набелязаните бъдещи промишлени зони. Чуха се думи и за манипулация на плана – срещу определена цена на квадатен метър всеки можел да промени предназначението на терена си и да превърне, например, набелязаната за отдих зона в бизнесцентър. Проектът за новия ОУП стана причина и за няколко протеста.

На 12 юни 2009 г. агенция „Фокус“ съобщава:

„Започнаха обществени обсъждания на новия „скандален“ Общ устройствен план на Варна.

Вчера десетки варненци се събраха пред шадравана на площад „Независимост“, за да изразят недоволството си от проекта. Две групи от тях носеха собственоръчно изработени плакати и лозунги, от които можеха да се прочетат фрази като: „Да преместим политиците, а не горите“ или „ОУП на нашия град, не на „Нашият град“.

С мегафон в ръка председателят на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов приканваше минувачите да се спрат и да обърнат внимание, след като става въпрос за техния град. Присъствието му обаче бе обяснено от гражданин с факта, че той също живеел в предвидена за отчуждаване зона.

„На мен лично искат да ми съборят къщата и да ми вземат целия имот над Военна болница“,

каза един от протестиращите. По думите му в района има около 30-ина къщи, а улиците в плана за регулация били ненормално широки.

Предварителната фаза на проекта за Общ устройствен план на Варна е завършена. По данни на проф. Иван Никифоров от екипа на ТПО, който изготвя проекта, са изпълнени направените предписания. Променени са броят и видът на устройствените зони, като броят им е намален от 1800 на около 800, а видът им – от 61 на 41. „Актуализирани са схемите на държавната и общинската собственост. Отстранени са и всички пропуски и нарушения на чертежите“, изтъкна още проф. Никифоров.

Според арх. Вилияна Андреева обаче, която е разработила транспортната система, новият проект е направен така, като че ли трафикът във Варна е непрекъснато в час пик.

Не са се съобразили със становището на екологичните организации,

заяви председателят на „Зелена Варна“ Кръстьо Кръстев. Според него остава булевардът в Морската градина, който на практика ще осигури достъп на автомобили до новоизградените кооперации. „Новият ОУП потвърждава и сега действащия ПУП, което води до узаконяването и предвижда унищожаването на две терти от Морската градина. За отнетите територии се предвижда застрояване по имотни граници, което означава, че няма да остане никаква паркова зона“, каза Кръстев. Той посочи още, че остава и проектът за пътен тунел, който да минава под природен парк „Златни пясъци“.

Броженията се засилиха, след като през януари 2011 г.

представители на 14 граждански организации, изготвили общо становище по проекта за нов ОУП, не бяха допуснати да присъстват на заседание на експертния съвет по устройство на територията в община Варна, на който се обсъждаха възраженията срещу плана на града.

Финалът на тази сага също се губи в бъдещето. Пак там е и краят на най-големия – засега, скандал около проектите на икономическия конгломерат.

Проектът „Алея Първа“

Мечтата на ТИМ да превърне плажната ивица на Варна в български Лас Вегас датира още от 2002 г. На пресконференция през април с. г. бе представен проектът „Алея Първа“, а за реализацията му бе създаден консорциум със същото име, който обедини петте фирми концесионери на градския плаж. Тогава „Труд“ писа:

„Според проекта старите и грозни барове, ресторанти и бараки ще бъдат съборени.

Мястото им ще заемат съвременни обекти за развлечения, спортни дейности, балнеология и хотел в северната част на ивицата. Корозиращият бряг, който на места се свлича годишно с по 30 сантиметра, ще бъде укрепен. Ще се изградят канализация, електромрежа и съвременно осветление. Всички заведения, построени направо върху пясъка до морето, ще бъдат махнати, а новите ще са към града – от горната страна на алеята. Тя ще бъде укрепена с огромна дамба, за да се използва спокойно като път. Паркоместата, които са планирани в проекта, пък са над 500. Предвиден е градеж на двуетажен паркинг.

Сградата на Минералните бани ще бъде освежена,

а стената на първия й етаж ще бъде разрушена и оформена като аркади с изглед към морето. От града към морето ще бъдат спуснати „променади“ – мостчета, по които туристите ще стигат до втория етаж на Минералните бани, където на терасите ще има заведения. Лодкостоянка, 2 рибарски селища, тържище за морски деликатеси, игрище за волейбол са също сред предвидените нови съоръжения.

Само в първия етап на проекта за изграждане на инфраструктурата ще се инвестират 6 млн. евро, които са осигурени като кредит от ЦКБ. Ако проектът получи необходимите разрешителни, старите съоръжения и заведения на брега на Варна ще бъдат разрушени още тази есен, казаха от „Алея Първа“.“

През 2002 г. обаче идеята така и не получи зелена улица от правителството.

Шест години по-късно тя отново възкръсна. Пак на пресконференция концесионерите от „Алея Първа“ отчетоха инвестициите си за 2006 и 2007 г. и представиха грандиозна програма за цялостно устройство на крайбрежната алея. Тя предвиждаше:

„На два етапа ще бъде изградена дървена улица върху каменния насип на брега на морето по модел на дървените алеи в Атланта, САЩ. Улицата ще бъде с широчина 4-6 метра, ще бъде изградена от лека метална неръждаема конструкция и специални водоустойчиви дървени материали, внос от Индия – нербал и италба. Общата й дължина ще бъде 750 м, а инвестицията в изграждането й – 1 млн. лв.

След разрушаването на двата мостика,

поради физическото им остаряване, концесионерите ще възстановят единия от тях (на плаж Централен или на Рибарски). Той ще бъде с дължина около 70 м, изграден от бетонна конструкция. В момента се провежда конкурс за изработка на идеен проект на статуя, висока 25-30 м, която да посреща слънцето, и ще носи името „Добро утро, Варна!“ Тя ще бъде изработена от месинг или бронз. Целият комплекс ще струва около 1,8 млн. лв.

Сградите на къпалните ще бъдат изцяло реновирани и санирани с влагоустойчиви материали като гранит, врачански камък и мушел, като на места ще бъдат и подсилени основите им.

Съвместно с община Варна е изготвена програма за регулиране на автопотока с цел избягване на конфликти между пешеходци и автомобили. За тази цел ще бъдат поставени бариери, които да осигуряват пропускателен режим, до басейн „Приморски“, пред Шокаровия канал и на Рибарския плаж.“

Този път консорциумът не искаше разрешения или съдействие от държавата.

Близо три години по-късно обаче, от всичките набелязани и така атрактивни планове за промяна на облика на варненския плаж факт са единствено трите бариери. И изкуствените палми пред култовата дискотека на ТИМ – „Рапонги“, макар те да не бяха предвидени в проекта. Междувременно и самата програма тихомълком изчезна от сайта на „Алея първа“.

За сметка на това бившите командоси станаха собственици на огромен терен от Морската градина в непосредствена близост до плажа. Точно около него се завихри скандалът.

Той гръмна през лятото на 2009 г., когато без търг „Холдинг Варна“ купи 118 декара от приморския парк. Дружеството плати за тях 11,7 млн. лв., което прави едва около 50 евро на квадрат. Продажбата стана факт малко преди парламентарните избори. Срещу придобивката си холдингът бе задължен да инвестира 73,1 млн. лв. в поредния си грандиозен проект.

Повече от година темата „Алея Първа“ не слиза от вестникарските страници. По нея сигурно вече са изписани тонове мастило, но аз ще цитирам само статията, публикувана на 7 юни 2010 г. във в. „Строителство Градът“, която най-точно, подробно и лаконично отразява развитието на скандала:

Седем бала вълнение на „Алея Първа“

Пет от обектите, част от мегапроекта „Алея Първа“, са с разрешения за строеж от 3 май тази година, стана ясно през изминалата седмица. Разрешенията за строеж са издадени от община Варна въз основа на съгласувани и одобрени идейни инвестиционни проекти за изграждането на два центъра за възстановяване и рехабилитация, център за възстановяване и рехабилитация с конферентен блок и хотел, международен конгресен център с хотел и морелечебна база. В разрешенията за строеж не са посочени параметрите на горепосочените обекти.

Издадените разрешения за строеж отново разбуниха духовете

във Варна и напрегнаха отношенията между община Варна и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Терените, върху които предстои да бъдат изградени обектите, попадат в съставна зона 6 (под местността Салтанат), за която има наложена строителна забрана със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството (бел. ред. – тогава Никола Карадимов, в служебния кабинет на Стефан Софиянски) от 21 април 1997 г., тъй като е срутищна зона. Според изискванията на чл. 96, ал. 5 от Закона за устройство на територията строителни работи от всякакъв вид в свлачищни райони се извършват с предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. „Холдинг Варна“ АД, инвеститор на проекта, е получил предварително съгласие от МРРБ за извършване на строителни действия при изрични и задължителни условия, реализация и приемане на конкретни укрепителни дейности, съобщиха от дружеството.

От община Варна също оправдаха издаването на строителни разрешения

на база на горепосоченото становище на МРРБ относно искане за издаване на предварително разрешение по реда на чл. 96, ал. 5 от ЗУТ от януари тази година. От МРРБ обаче заявиха, че са дали предварително разрешение единствено за извършване на укрепителни работи, и то при условията на все още действащата заповед от 1997 г., което на практика не отменя забраната за строителство върху терените.

Издадените разрешения за строеж от община Варна

са за обекти, включени в инвестиционната програма на дружеството, и са свързани с рекреация, използване на ресурса на минералните води, създаване на условия за целогодишно провеждане на международни конференции, симпозиуми и др. и завършват административната процедура, но реализирането на обектите може да започне едва след приключването и приемането на укрепителните работи, твърдят пък от „Холдинг Варна“.

От дружеството заявиха, че предстои изготвянето на проект за укрепване след приключване на окончателния доклад за обследване на геологията на района. Направеното инженерно геоложко проучване с цел да се изясни устойчивостта на брега в свлачищно отношение сочи, че коефицентите на устойчивост на земните маси не надвишават нормативните изисквания и не се налага укрепване с дълбоки свлачищно-силови конструкции. Опасност има единствено от плитки, локални свличания, които могат да бъдат овладени с отводнителни и брегоукрепителни мероприятия.

Към момента тече наблюдение на подпочвените води, въз основа на което ще се избере решение за укрепване на терена и начините на отвеждането им. При приключване на окончателния доклад предстои внасяне на проект за одобрение и получаване на предварително съгласие от МРРБ за строеж на укрепителни съръжения, както и за получаване на строителни разрешения от община Варна.

От холдинг „Варна“ предвиждат финализирането на процедурата до 30 септември, докогато е забранено извършването на строително-монтажни работи на територията на приморската зона според чл. 15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. От дружеството твърдят, че се спекулира с твърдението, че строителството на обектите може да започне с издаването на строителните разрешения. То е възможно единствено след реализиране и приемане на извършените укрепителни мероприятия.

Логичният въпрос тогава е защо разрешенията за строеж на сгради изпреварват във времето

подготовката на проекти, получаване на разрешения за строеж и реализирането на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия в територията и отчитането на техния положителен ефект, въз основа на което могат да се предприемат действия за отпадане на строителната забрана, наложена през 1997 г.

Проектът „Алея Първа“ бе лансиран още през 2002 г. като Стратегия за развитие на Крайбрежна зона – Варна. Тя бе разработена в съотвествие с одобрения през 2002 г. от общински съвет – Варна, План за регулация и застрояване на крайбрежната зона като план-извадка по предварителния проект за ПУП на Приморска зона – Варна. Разработката предвиждаше реновация на „Морските бани“, оформяне на променадна улица, изграждане на нови комуникации, увеселителни заведения, инфраструктура, хотели и казина.

Близо седем години след грандиозното му представяне, проектът за „Алея Първа“ отново излезе на дневен ред, и то доста скандално. С цел реализацията му „Холдинг Варна“ АД купи на 15 юни 2009 г. пет имота – частна държавна собственост, по реда на Закона за насърчаване на инвестициите и издадения на 14.08.2007 г. за проекта сертификат за първи клас инвестиция. Имотите са част от съставна зона 6 на крайбрежната зона.

Около 50% от площта им е неактивна и представлява 30-метрови скатове, които подлежат на укрепване, твърди инвеститорът. Холдингът плати за апетитните терени с обща площ 118 дка, част от Приморски парк – Варна, 11 747 445 лв. (около 50 евро/кв.м).

Под документите за продажба стои подписът на областния управител Христо Контров.

Сделката е извършена по искане на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, който е пратил писмо в областна управа през април 2009 г. Мотивът е необходимостта на парцелите за реализиране на инвестиционен проект – „Алея Първа“.

Продажбата на въпросните парцели е без търг и на база пазарна оценка, извършена от независими лицензирани оценители, което даде повод на обединение от граждански сдружения да поискат проверка и анулиране на сделката.

Към момента все още не е приключила прокурорската проверка на сделката, тече проверка и от ДАНС. Срещу продажбата текат и съдебни процедури в Административен съд – Варна, и Административен съд – София-град. Основният мотив на гражданските сдружения е липсата на решение на Министерския съвет за преактуване на имотите от изключителна държавна в частна държавна собственост.

Имотите с обща площ 118 декара са актувани като публична държавна собственост през 1998 г.

През 2000 г. стават изключителна държавна собственост, като част от плажовете „Буните“, „Офицерски“ и „Рибарски“. През март 2009 г. терените са преактуван като частна държавна собственост от заместник-областния управител на област Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост, който изисква изричен акт на правителството за такова преактуване, твърдят от обединените граждански сдружения.

На 14 август 2007 г. „Холдинг Варна“ получи от Българската агенция за инвестиции сертификат първи клас инвестиция за проекта „Алея Първа“.

Това дава основание на дружеството с цел реализация на инвестиционните му намерения да поиска закупуването на петте терена, част от Приморска зона Варна. Съгласно подписания договор за придобиване право на собственост върху недвижимите имоти „Ходинг Варна“ АД се задължава да не извършва разпоредителни сделки и да не обременява с вещни тежести придобитите имоти за срок от 5 години, считано от датата на осъществяване на инвестицията. Ползването на насърчителната мярка задължава дружеството да вложи 73,1 млн. лева, като за изграждането на инженерно-техническата инфраструктура и транспортни мрежи на територията по предварителни разчети ще бъдат отделени около 40% от средствата, съобщиха от дружеството. Сертификатът за инвестиция първи клас е валиден до посочения в инвестиционния план срок за реализиране на инвестицията, но не повече от три години от датата на издаването му, и изтича през тази година.
Край на цитата. Въпреки че представя картината от лятото на 2010 г., тя важи с пълна сила и през пролетта на 2011-а. Времето тече. Заедно с него и срокът на сертификата от Българската агенция за инвестиции. Аз обаче съм готова да се обзаложа, че и след края на всички крайни срокове никой няма отнеме дори квадратен метър от земята в Морската градина, попаднала в черната дупка на емблематичния икономически конгломерат.

Питам се пророк ли е бившият шеф на Агенция „Митници“ Емил Димитров-Ревизоро, който още през 2007 г. обяви в интервю пред радио „Дарик“: „Има една мощна групировка, която е изместила отдавна добре познатите ВИС и СИК. И това е ТИМ. Правителството е длъжно да се съобразява с нея. Тя не е мутренска групировка. Тя има такива големи активи и така добре работи. Управляващите са длъжни да се съобразяват с тях и да ги подпомагат, защото една война им е излишна.“

Бих добавила само – всяко правителство, независимо от цвета на управляващите. За съжаление.

Когато си живял в един град достатъчно дълго, в един момент осъзнаваш, че хората, които познаваш, са неприлично много. Още по-неприлично се оказва обаче, че помниш прощъпалника на мнозина и как са оплитали крака, преди на направят първата си стъпка. Особено ако това е ставало пред очите ти и си ги държал за ръката, докато са се опитвали да се изправят.

Неделчо Михайлов: тв водещ, тв бос, общински съветник, лидер на партия „Нашият град“ – партията на ТИМ. Или, както сам обича да се представя: „Неделчо Михайлов – един от вас.“

Беше 1992 или 1993 г. Редакцията на „Полет“ – седмичникът, в който работех тогава, обитаваше една от залите в НИПКИК. Непознатата за мнозина, особено по-младите, абревиатура означава Научноизследователски и проектоконструкторски институт по корабостроене, а сградата днес приютява Националната агенция по приходите. По онова време – без мобилни телефони и нормален интернет, да базираш редакция „на Мачу Пикчу в царевичака“ си беше чиста авантюра. Въпреки това обаче читателите винаги намираха начин да допътуват до нас, за да изокат за едно или друго. Та, в един слънчев ден, както се казва, колежката ми Юлия Кунева пристигна на работа заедно с един момък, който явно не беше на „ти“ със сапуна и имаше тежки сутрини. И с 24-каратова усмивка обяви: „Това е Неделчо. Много му се иска да пише, пък и яко го е закъсал с парите. Мисля, че може да ни сътрудничи – ще му помагам за писането, докато свикне.“

Юлия винаги е имала невероятната способност да събира около себе си маргинали от всякакъв тип и калибър.

Като Майка Тереза се впускаше да им помага, а след като криво-ляво ги изправяше на крака и им даваше приличен обществен облик, те неизменно вирваха нос и й биеха шута. Но така е по тези географски ширини – нито едно добро не остава ненаказано…

А Неделчо Михайлов започна да прави първи стъпки в журналистиката. Сам си избираше за какво да пише, но докато понаучи къде са буквите на клавиатурата, всъщност пишеше Юлия – и като машинописка, и като редактор, и като автор в сянка. Нещо като школско упражнение в преразказ на непознат автор. Ама съвсем непознат. И не съвсем автор. Защото, вместо идеи за дописки, най-често слушахме самосъжалителни тиради в стил „Никой не ме разбира“. В кюпа бяха воплите срещу бившата му жена, родителите му, малкия му – тогава, син, безпаричието, шибания живот, липсата на перспектива и какво ли още не. Един единствен път дойде усмихнат, чист и пременен с нови дънки и ново яке. Не можеше да си намери място от щастие, че са подарък от баща му. Колко малко му трябва на човек…

Най-голямото журналистическо произведение на Неделчо в „Полет“ беше документален разказ за това как е приютявал и обгрижвал в квартирата си избягал затворник.

Бяхме абсолютно убедени, че е измислил всичко от игла до конец. Може би защото историята наистина бе увлекателна. Той се кълнеше, че е истина, но така и не му повярвахме. А и сондажите сред информаторите ни по полицейска линия бяха категорични – през последните месеци затворник не е бягал. Пуснахме материала с уговорката за читателите, че става въпрос за художествена измислица.

Две-три седмици по-късно, докато двете обсъждахме някаква съвсем различна тема, главната ни редакторка Блажка Йорданова изведнъж каза: „Най-вероятно Неделчо наистина е крил затворник.“ Сигурно съм я изгледала като извънземно, защото веднага продължи: „Ние търсехме във Варна, а се оказа, че има избягал от Плевенския затвор.“ Научила го съвсем случайно от свой роднина, който имаше вземане-даване със службите.

Кариерата на Неделчо в „Полет“ бе кратка. Във времето, когато се борехме да оцеляваме като частен вестник със собствено мнение, не можехме да му предложим заплата. Нямаше как реално да си я заработи, пък за синекурна длъжност и дума не можеше да става – ние самите си брояхме стотинките и освен с дописките, се борехме за всеки саниметър реклама. Виж, за „топла бърлога“ пасвахме идеално – с кафе в изобилие, цигари на аванта и безплатна психотерапия.

Беше някъде през зимата, когато радио „Канал КОМ“ обяви, че стъпва във Варна и търси водещи.

Пак Юлия подбутна Неделчо: „Що не се явиш? Няма какво да изгубиш, пък, току виж, те взели.“ И той се престраши да отиде. Мераклиите за журналистическа кариера в може би най-голямата частна национална верига радиостанции по онова време бяха над 100. Всички те търпеливо иззъзнаха конкурса на улицата пред студиото. По някаква ирония на съдбата то се помещаваше в „гълъбарника“ на Пионерския дом, където преди време беше редакцията на „Полет“. След края на прослушването Неделчо вече не беше безработен.

Стана един от водещите на „Шоуто на Канала“ –

следобедно предаване, в което всеки слушател можеше да даде воля на чувствата си, но обикновено псуваше кмета и градската управа. На честота 89.3 MHz Неделчо „пускаше в канала“ всеки, срещу когото драгите радиослушатели изливаха гнева си. А те изобщо не се скъпяха на емоции – телефоните на радиото нонстоп даваха заето, а „Шоуто на Канала“ за нула време стана хит. Всъщност печелившата карта на предаването бе същата, която изстреля на върха и настоящия премиер Бойко Борисов – уличният пиперлив език и демонстрираният непукизъм. Как да не повярваш на водещ, който всеки следобед гали ушите ти с думите: „Аз съм Неделчо Михайлов – един от вас. И мен ме вбесяват проблемите в града, безхаберието на управниците, хаоса в държавата.“ Особено ако са „овкусени“ с някоя и друга цветиста ругатня и задължителното „пускане в канала“ на хората, които дразнят човека от другата страна на телефона. Шоуто беше пълно. Илюзията на слушателите за собствената им значимост – също. А Неделчо започна да му държи края, навири гребен и дори сам си купуваше цигарите.

Още преди „Канал КОМ“ да хлопне кепенци през 2002 г., той смени пистата. И грейна на тв екрана. В МСАТ. Кабеларката на ТИМ стана за Неделчо ракета носител към публичната визия, обществения просперитет, финикийското замогване и няколко брака – всичко онова, което само за няколко години го превърна в г-н Михайлов.

Блокът, на който той бе автор и водещ – „БГ Шоу“, се излъчваше всяка сутрин. В продължение на час и половина Неделчо сърфираше из информационните сайтове и по вестникарските страници, без да изпуска телефонната слушалка и пряката връзка с ранобудните, революционно настроени зрители.

Така и не може да ми го побере акълът как можеш в ранни зори не само да слушаш какво ти дуднат от екрана, но да го и чуваш.

А пък да хванеш телефона, да чакаш упорито да те свържат с водещия, за да си споделяш мислите в ефир… Б-р-р-р-р! Чак тръпки ме побиват. В България психотерапията може да се превърне в златна мина. Някой обаче трябва да намери разковничето – воплите по телефона да се леят срещу заплащане. Само че у нас се смята за нормално пъшкането в ушите на девойките от розовите линии да е импулсно, а в ушите на журналистите – на аванта. Нищо, че двете професии се родеят по древност…

Автор: Невяна Троянска